Христо Ботев - Писмо VIII

И така, аз, султан Абдул Пандурллах-хан „божию милостию и волею всех пияниц и евнухов в мире“, син на слънцето, брат на месечината, зет на папата, баджанак на патриархът, унук на Тукидита, племянник на св. Акакия, потомец на св. Симеона юродиви, прав наследник на н. и. в. царя Теодора Абисинскн и пр., и пр., и пр., като вземам вече под своето непосредствено височайше покровителство сичките обществени български учреждения на восток и на запад, на север и на юг, издавам настоящият манифест към овцете и заповядам строго и безпрекословно да се изпълняват сичките наши постановления, които ще да издадат моите министри и които ще да се напечатат (на сметката на „Книжевното дружество“) в моите четири официални дрипи „Жаба“, „Гражданин“, „Хитър Петър“ и на самото чело на г-на Савича.

И така, слушайте, патриоти, моята монарша воля и запишете на стената още една ока на моя сметка. Из историята на великото преселение на народите, в която знаменитият букурещки филолог Кара Георги (да се обръсне пред него талантът на г. Дринова) е определил вече границите на моята империя, секи слепец, без да прави коментарии из историята на г. Кръстовича, може ясно да види, че още преди дяда ми Орфея овцете на Балканският полуостров са пасли исторически треви, козите са яли литературна шума, а моят щастливи български народ е давал най-гъстото мляко, най-рудата вълна и най-тлъстото сирене. От Орфея и досега минаха цели хилядолетия, а в продължението на това време земята се е въртяла от запад към изток, цивилизацията е расла по купищата и в отечеството на българите са се случили няколко важни исторически събития: различни Гершковци подушиха напредокът на българският гений Ивана Найденова и дойдоха да посеят гръцка коприва за великите пости на нашата богоспасаема екзархия, да направят железници за умствената деятелност на „Книжевното дружество“ и да приготовят мехове за съпружеското щастие на бездетната „Добродетелна дружина“. От онова време насам поезията на нашето велико славянско търпение, под покровителството на Войникова, доби анакреонтическо направление, Сяровски характер и дълбок политически смисъл; науките и изкуствата захванаха да процъфтяват в празните стълпове на „Източно време“, в безмозъчната глава на отца Марка Балабанова и в съдраната съвест на Кюл-боклукският херой; просвещението на Сапунова III направи контракт с Антона Парушова, с Василия Стоянова, с Николая Хорозова и със сичките по-първи пропагандисти на панславизмът да прекарат през руската граница няколко стотини „обучени“ коне за возпитанието на нашето младо поколение, за еманципацията на черното духовенство и за поддържането на знаменитата болградска школа (която, да кажем в скобки, е направила голям прогрес в „обучението“ на глухонемите патриоти); най-после, политиката, дипломацията и тайните сношения на букурещките шарлагантолумларъ 1 1 Мях за шарлан (слънчогледово масло). с кабинетите на виенските чифути достигнаха до такава популярност по богоугодните заведения на Бакхуса, щото преосвещени Бранислав Велешки (камерпажът на моята възлюблена жаба Крекетуша) ми обяви една прекрасна заран, че еднородното Жабче на неговата „полиандра“ господарка откраднало невинният мой букурещки наместник Сярова и наговорило го да направят (заедно с медиците из Колентина) революция в моето чисто и почтено семейство. С една дума, такава е била историята на цивилизацията у моят народ до оная неделя, когато аз бях повикан от самото провидение да зема в ръцете си юларите на возточните народи, да назнача свои представители на земята и да напиша програма за новото издание на своят официален вестник „Хитър Петър“.

Но днес, когато очите на сичкият свят са обърнати към небето и когато сяка празна глава чака съшествието на св. дух, ние, султан Абдул Пандурллах-хан, издаваме настоящите височайши постановления и заповядаме да се изпълняват точно, както следоват: 1) Като земем във внимание, че конете на Антона Парушова изражават своите чувства с краката си, воловете — с рогата си, а нашите литературни врабци — с поезиите си във в. „Читалище“, то — за да бъде литературата истинско изражение из премъдрата глупост на д-ра Богорова, а поезията — медицинска рекомандация на г-на Пискюллиева, — се назначава за министър на българското народно просвещение мудрословеснейшият патарок Василий Чолаков, на когото длъжността ще да бъде да мечи по манастирите с другите благочестиви котки, да краде песни из чуждите сборници, да пази народът от таласъми и да гледа да не яде някой (особено учителите) блажно в петък и в сряда.