Стивън Уотсън - Преди да заспя

Това е всичко, казвам си. Този напредък е имал предвид. Независимост. Мога да отида до някой магазин или библиотека без придружител. Но пък не съм достатъчно напреднала, за да го заявя с гордост пред съпруга ми. И продължавам да се събуждам, без да знам, че съм омъжена.

— Това ли е всичко? — питам.

— Важно постижение е — уверява ме той. — Не го подценявай, Кристин.

Замълчавам. Отпивам от чашата и се оглеждам. Кафенето е почти празно. От малката кухня в дъното се чуват гласове, потракване от завиращата вода в машината и всичко това примесено с шума на играещи деца. Трудно е да повярвам, че мястото е толкова близо до дома ми, а аз нямам спомен да съм идвала тук преди.

— Твърдиш, че се срещаме от няколко седмици — казвам сега на доктор Наш. — И какво правим?

— Помниш ли нещо от предишните ни сеанси? Каквото и да е.

— Не. Нищо. Напълно убедена съм, че се срещаме за пръв път.

— Извинявай за въпроса. Както ти казах, понякога имаш проблясъци. В някои дни са по-осезаеми, в други — по-бледи.

— Не разбирам. Нямам спомен да сме се срещали, нито какво се е случило вчера или онзи ден, или миналата година. В същото време си припомням някои неща отпреди години. Детството ми. Майка ми. Помня, че съм учила в университет, името на най-добрата ми приятелка. Не разбирам как тези стари спомени са се запазили, щом всички други са били изтрити.

Той кима, докато ме слуша. Сигурно не за пръв път чува тези думи. Нищо чудно всяка седмица да питам едно и също. Или да повтаряме един и същи разговор.

— Паметта е сложен процес — казва той. — Хората притежават краткосрочна памет, която съхранява факти и информация в продължение на около минута, но имат и дългосрочна памет. В нея запазваме огромно количество информация и я задържаме за неопределен период от време. Вече е установено, че тези две функции се контролират от различни части на мозъка посредством невронни връзки из целия мозък. Също така известна част от мозъка поема краткосрочни преходни спомени, кодира ги в дългосрочната памет, за да бъдат съживени много по-късно.

Той говори свободно, без запъване, сякаш материята му е добре позната. Предполагам, че някога и аз съм била така уверена в себе си.

— Има два основни типа амнезия — продължава той. — В обичайния случай човек не може да си спомни минали събития, но най-сериозно засегнати са скорошните. Например ако претърпи катастрофа на пътя, пострадалият може да не помни злополуката, нито предхождащите я дни или седмици, но е в състояние съвършено да си спомни всичко от, да речем, шест месеца преди злополуката.

— А другият вид? — питам.

— Той се среща много по-рядко. Понякога е налице неспособност да се прехвърлят спомени от краткосрочното гнездо в дългосрочното. Хора, изпаднали в това състояние, живеят за мига, помнят само непосредствено отминалото, и то съвсем за кратко.

Доктор Наш спира, все едно очаква някакъв коментар. Сякаш всеки от нас има своите реплики и често сме репетирали този разговор.

— Аз и двете разновидности ли имам? — питам. — Загуба на паметта, към която се е добавила неспособност да съхранявам нови спомени?

Той се прокашля.

— Да, за жалост. Не е обичайно, но е напълно възможно. Необичайното в твоя случай е моделът на амнезията. Общо взето, нямаш устойчив спомен за каквото и да било от детството ти насам, но като че ли преработваш новите спомени по начин, който за мен е напълно уникален. Ако изляза и се върна след две минути, повечето хора с антероградна амнезия няма да си спомнят, че са ме виждали, определено не този ден. Но ти като че ли запомняш цели отрязъци от време — до почти двайсет и четири часа назад, — които после забравяш. Което е съвсем нетипично. Честно казано, няма логика, като се има предвид представата ни за това как функционира паметта. Излиза, че без никакво затруднение прехвърляш впечатления от краткосрочното към дългосрочното гнездо. Но не мога да проумея защо не си в състояние да запазиш информацията.

Излиза, че водя разпокъсан живот, но поне късовете са достатъчно големи, за да мога да поддържам някакво подобие на независимост. Което сигурно означава, че имам някакъв късмет.

— Защо? — питам. — Каква е причината?

Той не казва нищо. Помещението утихва. Въздухът е застинал и някак лепкав. Когато проговаря, думите звучат като ехо, уловено от стените.

— Много неща могат да причинят увреждане на паметта — казва той. — Както на дългосрочната, така и на краткосрочната. Болест, травма, употреба на наркотици. Естеството на увреждането е различно в зависимост от това коя част на мозъка е пострадала.