Стивън Уотсън - Преди да заспя

— Може ли да вляза? — попита той накрая.

Забавих се с отговора. Не бях сигурна дали искам да го поканя. Струваше ми се нередно. Като предателство един вид. Спрямо какво? Доверието на Бен? Нямах представа дали то е важно за мен. Вече не беше, не и след толкова лъжи. Лъжи, за които бях чела цялата сутрин.

— Да — отвърнах и отворих вратата.

Доктор Наш кимна и прекрачи прага, като се огледа в двете посоки. Поех палтото му и го закачих до шлифера, който предположих, че е мой.

— Влизай — посочих аз към дневната.

Направих кафе и седнах срещу него. Той мълчеше и аз бавно отпих в очакване. Той също отпи от чашата си. След малко я остави на масичката между нас.

— Не си ли спомняш, че ме покани?

— Не — отвърнах аз. — Кога?

— Тази сутрин — каза той и по гърба ми полазиха студени тръпки. — Когато се обадих да ти кажа къде ще намериш дневника.

Не помнех да се е обаждал и сега, когато пиша, не си спомням такъв разговор.

Помислих си за други неща, които бях записала. Пъпеш, който не помнех да съм поръчвала. Бисквитка, която бях отказала.

— Не си спомням — заявих.

Започна да ме обзема паника.

Видях загриженост в погледа му.

— Задрямвала ли си днес?

— Не — отвърнах, — изобщо не. Просто не мога да си спомня. Кога е станало? Кога?

— Кристин, успокой се. Това нищо не значи. Забравила си, какво толкова. На всекиго се случва.

— Но цели разговори? Отпреди не повече от два часа!

— Да — тихо каза той в опит да ме успокои, но не помръдна от мястото си. — Все пак много ти се насъбра напоследък. Паметта ти поначало е неустойчива. Да забравиш едно нещо не означава, че състоянието ти се влошава и няма отново да се подобри. Нали разбираш?

Кимнах отчаяно в старанието си да му повярвам.

— Помоли ме да дойда, защото искаше да се обадиш на Клеър, но се съмняваше дали ще се справиш. — Той си пое дълбоко дъх, преди да добави: — Освен това искаше да говоря с Бен в твоя защита.

Настъпи кратко мълчание.

— Наистина ли? — попитах аз.

— Да. Опасяваше се, че сама няма да успееш.

Погледнах го и си дадох сметка, че не му вярвам. Съмнявах се, че съм го поканила. Нямах никакво желание да говори с Бен. От къде на къде, когато бях решила да не казвам на мъжа ми нищо, поне засега? Защо ще твърдя, че имам нужда от помощта му, за да говоря с Клеър, след като сама бях набрала телефона, дори бях оставила съобщение?

Лъже, помислих си. И се запитах какво друго го бе накарало да дойде. Какво премълчаваше?

Паметта ми не работи, наистина, но не съм глупава.

— Защо дойде всъщност? — попитах аз.

Той се размърда в стола си. Може би просто някакво любопитство го бе подтикнало да разгледа отвътре къде живея. Или пък искаше да ме види още веднъж, преди да говоря с Бен.

— Да не се тревожиш, че Бен ще ми забрани да се срещаме, след като му разкажа за нас?

— Не — отвърна той. — Дойдох в отговор на молбата ти. Освен това съм наясно с решението ти да не казваш на Бен, че се срещаме. Не и преди да се чуете с Клеър. Помниш ли?

Поклатих глава. Бях се натъкнала на бяло петно. Нямах представа за какво говори.

— Клеър се чука със съпруга ми — заявих аз.

Доктор Наш остана като гръмнат.

— Кристин, аз…

— Отнася се с мен, все едно съм някоя тъпачка. Лъже ме на всяка крачка. Но аз не съм глупава.

— Съмнявам се…

— Чукат се от години — настоях аз. — Това обяснява всичко — защо ме лъже, че е заминала, и защо не съм се виждала с нея, макар да е уж най-добрата ми приятелка.

— Кристин — спря ме той, — не разсъждаваш трезво. — Ето че се премести до мен на канапето. — Бен те обича. Аз самият говорих с него, спомняш ли си? Преди около година. Може и да не съм ти казал. Възнамерявах да го убедя да ми позволи да се срещна с теб. Стори ми се напълно предан. Абсолютно. Каза ми, че те изгубил веднъж и не искал това да се случи отново. Нагледал се бил на страданията ти, докато те подлагали на всякакви видове лечение, и нямало да допусне повече да изпитваш болка. Той очевидно те обича. Опитва се да те предпази.

Мислено се върнах към прочетеното сутринта. За развода.

— Само че ме е изоставил — възразих аз. — За да бъде с нея.

— Кристин, заблуждаваш се. Ако това беше истина, защо ще настоява да се върнеш в тази къща? Много по-лесно би било да те остави в Уеъринг Хаус. Но той те е довел тук. И се грижи за теб. Всекидневно.

Усетих, че силите ме напускат. Нямах друга опора, освен да се свия като пашкул. Сякаш разбирах думите, които излизаха от устата му, и в същото време ми бяха непонятни. Тялото му излъчваше топлина, очите — състрадание. Когато го погледнах, ми се усмихна. Пред очите ми тялото му нарасна, докато обхвана цялото ми зрително поле, а дъхът му прикова слуха ми. Той продължаваше да говори, но аз не чувах какво казва. Открои се една-единствена дума. Любов.