Стивън Уотсън - Преди да заспя

Чух как вратата на банята се затвори, от крана зашуртя вода. Бойлерът до мен се включи. Събрах останалите парченца, увих ги в хартия и ги хвърлих в кофата за боклук, после пометох най-дребните и накрая с гъба избърсах кръвта. Когато свърших, отидох в дневната.

Телефонът, затворен в чантата ми, звънеше. Доктор Наш.

Побързах да вдигна. Телевизорът все още работеше. Дъските на тавана скърцаха при движението на Бен от стая в стая. Не исках да чуе разговора ми, и то по телефон, за който не знаеше.

— Ало? — прошепнах.

— Кристин, Ед се обажда. Доктор Наш. Можеш ли да говориш?

Следобеда гласът му бе звучал спокойно, замислено, но сега в тона му се прокрадваше отчаяние. Неотложност. Започна да ме обзема страх.

— Да — отвърнах още по-тихо. — Какво има?

— Говори ли с Бен?

— Да — отвърнах. — Поне се опитах. Защо? Какво има?

— Каза ли му за дневника? А за мен? Покани ли го да дойде с нас в Уеъринг Хаус?

— Не — отвърнах, — канех се да му кажа, но… Той сега е горе, аз… Какво се е случило?

— Извинявай, че те стреснах — въздъхна той. — Сигурно няма причина да се тревожиш. Въпросът е, че преди малко ми се обадиха от Уеъринг Хаус. Жената, с която говорих сутринта, нали си я спомняш. Никол. Продиктува ми един телефонен номер. Приятелката ти Клеър звъняла там, за да говори с теб. И си оставила телефона.

Застанах нащрек. Чух водата в тоалетното казанче, после плискането в мивката.

— Не разбирам — казах все така тихо. — Скоро ли е било?

— Не — отвърна доктор Наш. — Няколко седмици след като си се върнала при Бен. Като не те открила там, тя взела номера на Бен, но после се обадила отново да каже, че не е успяла да се свърже с него. Помолила да й дадат адреса ти. На което те нямали право, разбира се, но предложили тя да им остави телефона си, за да ви го предадат, ако някой от двама ви се обади. След разговора ни сутринта Никол открила бележката в твоята папка и отново се обади да ми даде номера.

Не успявах да проумея.

— Защо не са ми го пратили по пощата? Или на Бен?

— Според Никол точно така са постъпили. Но никой от двама ви не се е свързал с тях. — Той направи пауза. — Бен давал ли ти е номера на Клеър?

— Не — отвърнах. — Каза ми, че от години сме загубили връзка. Тя заминала наскоро след сватбата ни. За Нова Зеландия.

— Разбирам… Кристин, това вече си ми го казвала, а пък… номерът не е с международен код.

Страхът ми продължи да нараства, макар да не знаех защо.

— Значи се е върнала?

— Никол твърди, че Клеър често те е посещавала в Уеъринг Хаус. Почти колкото Бен. И не е чула, че се готви да заминава. Нито в Нова Зеландия, нито където и да било другаде.

Времето сякаш ускори ход. Събитията се развиваха твърде бързо и не успявах да ги осмисля. Чувах стъпките на Бен на горния етаж. Душът беше спрял, бойлерът замлъкна. Сигурно има логично обяснение, казах си, как иначе. Трябваше само да забавя скоростта, за да се ориентирам и да проумея чутото. Прииска ми се доктор Наш да спре да говори, да си върне думите назад, но напразно.

— Има и още нещо — обади се той. — Съжалявам, Кристин, но Никол ме попита как си и аз й казах. Тя се изненада, че отново си заживяла с Бен. Попитах защо.

— Добре — чух се да изричам. Поех дълбоко въздух. — Продължавай.

— Съжалявам, Кристин, че ще го чуеш от мен. Никол ми каза, че с Бен сте разведени.

Стаята политна на една страна. Хванах се за подлакътника, за да не падна. Това последното противоречеше на всякаква логика. На екрана на телевизора някаква русокоса жена злобно крещеше на възрастен мъж. Прииска ми се и аз да изкрещя.

— Какво? — попитах.

— С Бен сте били разделени. Той те напуснал. Около две години, след като си постъпила в Уеъринг Хаус.

— Разделени? — повторих. Сега пък стаята започна да се смалява. Още малко, и щеше да изчезне. — Сигурен ли си?

— Да. Така ми каза Никол. Тя смята, че било свързано с Клеър. Отказа да ми съобщи подробности.

— С Клеър?

— Да — потвърди той.

Въпреки собственото си объркване усещах колко трудно му е да води този разговор, долавях колебанието в гласа му, бавното обмисляне на вариантите, преди да реши как да формулира поредното изречение.

— Недоумявам защо Бен не ти казва всичко. Без съмнение той смята, че постъпва правилно. За да те предпази. Но ако това е вярно… Не знам. Защо ще крие от теб, че Клеър си е тук? Защо ще мълчи за развода? Не знам. Не е редно, струва ми се. — Не казах нищо и той продължи: — Може би трябва да говориш с Клеър. Тя ще ти даде някои отговори. Може дори с него да говори. Не знам. — Нова пауза. — Кристин? Имаш ли нещо за писане подръка? Искаш ли да ти продиктувам номера?