Стивън Уотсън - Преди да заспя

Усещането за умиротворение не трая дълго. Погледнах към мъжа до мен — не това лице бях очаквала да видя. Миг по-късно осъзнах, че не разпознавам стаята, в която съм спала, не си спомнях как съм попаднала тук. И накрая стигнах до заключението, че нямам ясен спомен за нищо. Тези кратки несвързани образи нямаше да ме отведат до цялостна картина, те бяха сами за себе си.

Бен ми обясни, разбира се. Или поне отчасти. А този дневник обясни останалото след обаждането на доктор Наш. Нямах време да го прочета целия. От площадката се бях оплакала от мнимо главоболие, а после се ослушвах и за най-лекото движение на долния етаж, очаквайки Бен всеки миг да се качи с обезболяващо хапче и чаша вода, затова и прескачах цели пасажи. Все пак прочетох достатъчно. Научих коя съм, как съм попаднала тук, какво имам и какво съм изгубила. А също и че не всичко е изгубено. Отделни спомени се връщат, макар и бавно.

Така каза и доктор Наш в деня, когато пред мен прочете дневника ми: „Доста неща си си спомнила, Кристин. Няма причина процесът да спре.“ От дневника научих, че това за злополуката и избягалия шофьор е лъжа, че някъде дълбоко в мен има следа от случилото се в нощта, когато съм изгубила паметта си. Тя не сочеше към никаква кола или заледени пътища, а към шампанско, цветя и почукване на вратата на хотелска стая. Трябваше да е замесен друг мъж, защото който и да ме бе отвел в онази хотелска стая, не е бил Бен.

Сега вече разполагам и с име. Името на мъжа, когото очаквах да видя, когато отворя очи сутринта, не беше Бен.

Ед. Бях се събудила с очакването в леглото до мен да открия мъж на име Ед.

Тогава не знаех кой е този Ед. Бях предположила, че няма такъв, че просто съм си измислила това име, чула съм го отнякъде. Или пък може да е бил някогашен мой любовник, краткотраен флирт, който не съм забравила напълно. Сега обаче вече съм прочела дневника. И научих, че съм била нападната в хотелска стая. Знам кой е този Ед.

Този мъж е дебнел пред вратата онази нощ. Той ме е нападнал. И е откраднал живота ми.

Вечерта подложих съпруга ми на изпитание. Не че го исках, не бях го планирала дори, но през целия ден се бях тормозила. Защо ме лъже? Защо? Към една и съща версия ли се придържа? Или всеки път е различна? Имам нужда да му вярвам, помислих си. Нямам друг, освен него.

Ядяхме агнешко; евтино месо от плешка, мазно и прегоряло. Побутвах в чинията си една и съща хапка, потапях я в соса, поднасях я към устата си, после отново я оставях.

— Как стигнах до това състояние?

Бях се опитала отново да извикам видението в хотелската стая, но то ми убягваше, не можех да го достигна. В известен смисъл бях доволна.

Бен ме погледна с разширени от изненада очи.

— Кристин — каза той. — Скъпа…

— Моля те — прекъснах го аз. — Трябва да знам.

Той остави ножа и вилицата.

— Добре тогава.

— Искам да чуя всичко. Абсолютно всичко.

Направо ме закова с тези фиксиращи присвити очи.

— Сигурна ли си?

— Да — отвърнах. Поколебах се дали да продължа, но все пак се реших. — Някой на твое място би предположил, че е по-добре да не ми описва всичко в детайли. Особено ако са болезнени. Но аз не мисля така. Предпочитам всичко да ми кажеш, за да преценя сама как го чувствам. Разбираш ли ме?

— Крис… Какво искаш да кажеш?

Извърнах очи. И се спрях на снимката на нас двамата върху бюфета.

— Не знам — отвърнах. — Но съм сигурна, че не съм била такава винаги. Както сега. Значи нещо се е случило. Нещо лошо. Просто казвам, че съм наясно. Сигурно е било нещо ужасно. Дори да е така, искам да го чуя. Трябва да знам какво е било. Какво се е случило с мен.

Той остави ножа и вилицата.

— Не ме лъжи, Бен. Моля те.

Той се пресегна през масата и хвана ръката ми.

— Скъпа, никога не бих те излъгал.

И после заговори.

— Беше през декември. Пътищата бяха заледени…

Слушах го, а ужасът ми нарастваше, докато той разказваше за злополуката с колата. Когато свърши, хвана ножа и вилицата и продължи да се храни.

— Сигурен ли си? — попитах. — Че е било злополука.

— Защо? — въздъхна той.

Претеглих внимателно следващите си думи. Нямах желание да се издам, че отново пиша, но исках да бъда възможно най-откровена.

— Днес имах някакво усещане. Много приличаше на спомен. Като че ли бе свързано със сегашното ми състояние.

Той остави ножа и вилицата.

— Какво усещане?

— Не знам.

— Спомен ли беше?

— Нещо такова.

— Спомни ли си подробности около случилото се?

Представих си хотелската стая, свещите, цветята.