Клайв Къслър - Състезанието

Направлявайки машината си с дясната ръка, Бел завъртя с лявата ремингтъна. Видя стреснатото изражение на лицето на Джозефина, когато профуча покрай нея. Отпред на парапета проблесна стомана. Зад проблясъка огромният силует на Хари Фрост се прицелваше в жълтия самолет на Джозефина.

Тогава Фрост видя връхлитащия го „Американски орел“.

Завъртя цевта по посока на Бел и стреля. На покрива на базата можеше да е още по-точен, отколкото бе на корабчето. Двата куршума пробиха фюзелажа точно зад кабината и Бел осъзна, че само изключителната скорост на спускането му го е спасила.

Сега беше негов ред. Изчака витлото да спре да му пречи и натисна спусъка на ремингтъна. В лицето на Фрост полетяха каменни късчета, той изпусна пушката и падна назад.

Айзък Бел обърна „Орела“ рязко — твърде рязко — усети, че ще започне да се превърта, коригира движението, преди да изгуби контрол и отново атакува.

Фрост прескочи падналите детективи и се затича по покрива. Пушката му лежеше, където я бе изпуснал, а той притискаше ръка към окото си. Бел стреля два пъти. Единият куршум натроши стъклото на надстройката при асансьора. Другият закачи петата на Фрост.

Силата на 35-калибровия куршум събори едрия мъж.

Бел отново завъртя „Орела“, без да обръща внимание на писъка на вятър в опорните греди и зловещото скърцане, което се разнесе из контролната кабина.

Отново се спусна към сградата, за да довърши Фрост.

В другия край на покрива се отвори вратата на стълбищната надстройка. Показаха се войници с пушки и се подредиха ветрилообразно, тъй че Бел не можеше да стреля, без да рискува да уцели някой от тях. Фрост се скри зад асансьорната надстройка. Докато прелиташе, Бел видя убиеца да отваря вратата и да влиза.

Джозефина вече се беше приземила и имаше място за него. Той стори същото. Колелетата срещнаха паважа тежко, завъртяха самолета напреки и когато поднеслата опашка почти спря самолета, Бел скочи от него и изтича по предните стъпала на базата, като в движение извади пистолета си.

Почетна гвардия от войници в официални униформи му препречи пътя.

— „Ван Дорн“! — извика Бел на сержанта им. — В надстройката при асансьора има убиец. Последвайте ме!

Сержантът, ветеран от Морската пехота, обкичен с медали от Испано-американската война, затича веднага след детектива, като изкомандва хората си да го последват.

Вътрешността на оръжейната база беше огромно, подобно на катедрала място за упражнения, широко колкото цялото здание и на половината от дължината му. Касетъчният таван се издигаше до самия покрив. Бел се затича към шахтите на асансьора и стълбите. Вратите на асансьора бяха затворени, а медната стрелка, указваща къде се намира кабината, сочеше върха на шахтата.

— Двама да стоят тук! — нареди той. — Не го пускайте навън, ако кабината тръгне надолу. Останалите, след мен!

Той изкачи четирите етажа на бегом, следван от подрънкващите войници, стигна до покрива и пристъпи навън, точно когато Джо Мъд с рев обиколи сградата, на метри пред синия самолет на сър Едисън Сидни Мартин.

Бел изтича до надстройката на асансьора. Вратите бяха заключени.

— Стреляйте по ключалката.

Войниците погледнаха към сержанта си.

— Хайде! — нареди им той.

Шестимата мъже стреляха по три пъти във вратата. Когато се отвори, Бел се хвърли вътре с пистолет в ръка. Помещението по поддръжката бе празно. Той сведе поглед към решетестия под. Виждаше кабината, която още бе на върха на шахтата, точно под него. И тя беше празна.

Хари Фрост бе изчезнал.

— Къде е? — извика сержантът. — Не виждам никого. Сигурен ли сте, че сте го видял тук?

Айзък Бел посочи отворения капак в пода на кабината.

— Спуснал се е по кабела.

— Невъзможно. Няма как някой да се задържи за този намаслен кабел.

Бел скочи в кабината и погледна през отвора. С острия си взор забеляза две бразди в маслото, покрило стоманения кабел. Показа го на сержанта.

— Откъде, по дяволите, е намерил спирачно въже?

— Дошъл е подготвен — каза Бел, докато се прехвърляше от другата страна на кабината, за да поеме бегом по стълбите.

— Знаете ли кой е бил?

— Хари Фрост.

По лицето на стария войник пробягна страх.

— Преследваме Хари Фрост?

— Не се тревожете. Няма да стигне далеч.

— Чикаго е неговият град, господине.

— Както и нашият. А „Ван Дорн“ никога не се отказват.

Същата вечер Айзък Бел паркира големия си „Пакард 30“ на един пистолетен изстрел разстояние от триетажното имение на улица „Диърборн“, в което се намираше клуб „Евърлей“, най-луксозния бордей в Чикаго. Нахлупи шофьорското кепе ниско над очите си и загледа след двама едри агенти на „Ван Дорн“, които изкачваха предните стълби. Не бяха от Чикаго и портиерите и управителите нямаше да ги разпознаят — носеха достатъчно скъпи дрехи, за да имат вид на клиенти, чието място бе там. Позвъниха. Тежката дъбова врата се отвори, въведоха детективите вътре и вратата се затвори зад тях.