Клайв Къслър - Състезанието

— Връщам се в Гари. Времето скоро би трябвало да се оправи.

Бел затвори телефона и се замисли. Макар да обеща да се занимава само с пряката си задача, не можеше да не обърна внимание на фактите, които показваха, че се случва нещо повече от атаките на Хари Фрост срещу Джозефина. Имаше и нещо друго, нещо може би по-голямо, по-сложно и по-страшно от разярен съпруг с влечение към убийство. Имаше още работа за вършене. Бел не само трябваше да спре Хари Фрост, но трябваше да разгадае и престъпление, за което не знаеше почти нищо.

Айзък Бел прати телеграма на Дашууд в Сан Франциско, като му повтори нареждането си да се разрови в самоубийството на Ди Векио. Също така искаше да знае какво е правил Марко Челере, веднага след пристигането си от Италия.

Съобщението му хвана Дашууд в един от редките моменти, когато упоритият млад детектив нямаше спешен случай. Дашууд отвърна незабавно.

„Извинения за забавяне.

Самоубийство Ди Векио сложно.

Марко Челере пристига Сан Франциско.

Става преводач за италиански журналист на обиколка Калифорния.“

Айзък Бел прочете телеграмата два пъти.

— Преводач?

Джозефина му беше казала, че й е било трудно да си говори с Марко Челере. Не можела да разбере акцента му.

Госпожице Джозефина, помисли си с усмивка Бел. Какво сте намислила? Може би сте искала да разсеете подозренията в изневяра? Уверявала сте новия си благодателе Престън Уайтуей и суровата му майка, че сърцето ви е чисто? Или сте покривала Марко Челере?

Когато детектив Джеймс Дашууд чу началните трели на арията „Челесте Аида“ да се носят сред мъглите в залива на Сан Франциско, той се обърна към монахините, които водеше със себе си:

— Пристигат.

— Защо рибари ще пеят Верди? — попита игуменката, хванала здраво под ръка красивата млада послушница, която говореше италиански.

Дашууд ги бе завел на новия рибарски пристан, където ги обграждаше вода, която не се виждаше. Хладната влага се усукваше около тях и мокреше бузите им.

— Рибарите пеят, за да разпознаят лодките си в мъглата — отвърна слабият, младолик Дашууд. — Или поне така са ми казвали, макар че според мен си улесняват навигацията, като слушат ехото от брега.

Той лесно си бе намерил преводач. Сан Франциско беше пълен с италиански имигранти, напуснали бедната си пренаселена родина. Ала досега не бе успял да си намери такъв, с когото биха разговаряли затворените, уплашени рибари от Стария свят.

Учители, вносители на зехтин и сирене, дори един мъж от шоколадовата фабрика до пристана се сблъскаха със стена от мълчание. Този път, надяваше се Дашууд, щеше да е по-различно. Игуменката се бе съгласила да доведат момичето при рибарския пристан, за да превежда въпросите на детектива и отговорите на рибарите, но едва след като Дашууд бе представен от абата на богат крайбрежен манастир, с когото младият детектив се запозна по време на разследването на случая със Саботьора. Дашууд също така обеща да дари почти абсурдно голяма сума на женския манастир.

Пеенето се усили. Корабни сирени избумтяха в басов контрапункт, включиха се и свирки на шлепове, докато плавателните съдове внимателно си търсеха пътя към невидимото пристанище. Мъглата оредяваше и се сгъстяваше в носени от бриза парцали. Дългият черен корпус на четиримачтов кораб ненадейно се показа и също толкова внезапно изчезна. Подмина ги и висок параход, прозрачен като призрак, и също изчезна. После се показа зелена лодчица с триъгълно платно.

— Ето ги — каза Дашууд. — Пиетро и Джузепе.

— Кой е едноръкият? — попита игуменката.

— Джузепе. Откъснала му я акула. Или рибата дявол.

Красивата Мария се прекръсти. Дашууд й каза успокоително:

— Така наричат октопода.

Детективът толкова често бе посещавал рибарския пристан, че някои го смятаха за купувач на риба на едро. Джузепе обаче му се намръщи с досада. Когато погледът му попадна върху черните роби на монахините, той се прекръсти и побутна Пиетро, който се готвеше да усуче въже около един кнехт. Пиетро също се прекръсти.

Добро начало, помисли си Дашууд. Поне не го замерваха с рибешки глави както при предния му опит.

— Какво искате да ги пита Мария? — попита игуменката.

— Първо, истина ли е, че на улицата до квартирата си са чули спор между двама изобретатели на летящи машини?

— А ако са чули?

— О, със сигурност са чули. Но искам да ги убедим, че не им мисля злото и всъщност се опитвам да поправя една злина, която няма нищо общо с тях.