Клайв Къслър - Състезанието

Игуменката — прагматична ирландка, която бе успяла да вдигне манастира на крака след неотдавнашното тежко земетресение и пожари и дори да приюти монахини като Мария, чиито манастири се бяха сринали, каза:

— Мария ще се измъчи да ги убеди дори в половината от всичко това, детектив Дашууд.

След три дни на силни ветрове и дъжд, участниците във въздушната надпревара на Уайтуей се издигнаха във въздуха от разкаляните полета на Гари, Индиана, с надеждата да стигнат оръжейната база на Илинойската национална гвардия в Чикаго, преди да започне нова буря. На скамейките, издигнати край широкия параден площад на базата, нетърпеливите зрители обаче бяха уведомени, че мълнии и гръмотевици отново са принудили летците да се приземят, този път в Хамънд.

За да успокои донякъде тълпата, петдесетчленният оркестър на Националната гвардия засвири модни шлагери. Местните пилоти полетяха с ранни модели на „Райт флайър“, за да ги забавляват, опитвайки се да пускат гипсови „бомби“ върху „боен кораб“, нарисуван насред площада с тебешир. Паважът бе осеян с парчета гипс, когато по мегафона най-сетне дойде съобщение, че небето над Хамънд се е прояснило и състезателите отново летят.

Час по-късно някой извика:

— Тук са!

Всички вдигнаха очи към небето.

Един по един самолетите заприиждаха. Водеше белият биплан на Стив Стивънс. Той обиколи стената на подобната на крепост база и после заподскача по паветата на площада, докато двете му витла вдигаха облак от гипсов прах. Отряд войници в официални униформи отдадоха чест, а почетна стража стреля във въздуха.

Двама мъже от охранителните служби на „Ван Дорн“, които пазеха покрива на базата, се бяха привели напред в стрелковите гнезда и гледаха небето.

Зад тях от надстройката над стълбището тихо се появи широкоплещест едър мъж, заобиколи един прозорец на покрива, още една надстройка, която скриваше асансьорния механизъм и се промъкна по-близо.

— Ако бях Хари Фрост — простърга гласът му, — вие, момченца, щяхте да сте мъртъвци.

Охранителите се обърнаха стреснато и видяха „самия него“, мрачния като буреносен облак господин Джоузеф ван Дорн.

— И психопатът щеше да може след това да убие дамата летец, за чиято охрана ни плащат толкова добре.

— Съжаляваме, господин Ван Дорн! — разкаяно увеси нос Майлаго.

Люис имаше оправдание.

— Мислехме, че Националната гвардия охранява собствените си стълбища.

— Неделните войничета от Националната гвардия — подигравателно изсумтя бесният Ван Дорн — идват от къщите на мамчетата си, за да защитават Чикаго от стачкуващи работници и нашественици от Канада. Не биха познали Хари Фрост, ако го срещнат. Нито пък ще могат да се справят с него. Затова сте тук!

— Да, сър, господин Ван Дорн — отвърнаха двамата младежи в хор.

— Имате ли плакати?

Двамата извадиха плакатите на Хари Фрост, с и без брада.

— А пистолети?

Отвориха палтата си и му показаха револверите си.

— Не се отпускайте! Наблюдавайте стълбите!

Долу на площада Марко Челере, маскиран като Димитри Платов, стоеше рамо до рамо с механиците, пристигнали по-рано с помощните влакове. Те наблюдаваха нервно небето за нови знаци на приближаваща буря.

Челере изръкопляска въодушевено, когато Стив Стивънс се приземи пръв — най-малко това се очакваше от Платов. Ала през цялото време, докато се усмихваше и пляскаше, си представяше флотилии от летящи машини, косящи войниците с картечници и сриващи базата с динамит от небето.

Небесната касапница, за която бленуваше Марко Челере, щеше да има нужда от още несъздадени летящи машини. Тези небесни бойни кораби щяха да имат два или три, дори четири двигателя на огромни криле и да пренасят много бомби на дълги разстояния. По-малки и маневрени машини щяха да ги съпътстват и да ги пазят от контраатака.

Челере беше напълно наясно, че идеята му не е нова. Художници визионери, както и хладнокръвни воини отдавна си фантазираха за бързи въздушни кораби, способни да носят много пасажери или бомби. Но чуждите идеи бяха като въздух и вода за него. Той беше попивателна, както му изкрещя веднъж Даниела Ди Векио. Крадец и попивателна.

И какво, ако Димитри Платов, измисленият руски механик на самолети, майстор на части и конструктор на термодвигатели, бе неговото единствено оригинално творение? Италианската поговорка казваше: „Нуждата е майка на изобретателността“. Марко Челере имаше нужда да унищожи летящите машини на съперниците на Джозефина, за да може тя да спечели с неговата. И кой би свършил тази работа по-добре от добродушния, отзивчив Платов?