Клайв Къслър - Състезанието

В същия ден, когато го стори, един мощен порив захвърли пушъра му в железопътна семафорна мачта върху една сигнална кула. Самолетът рикошира в двайсетина телеграфни жици и се вряза през прозорците на втория етаж на сигналната кула.

Коланът на Били Томас го задържа в кабината на разрушената машина, но от спирачната сила коженият ремък така силно притисна тялото му, че разкъса няколко вътрешни органа. Били Томас бе вън от състезанието.

Разговорите същата нощ на панаирната ливада в Кливлънд се въртяха около идеята за еластични колани. Механиците се заеха с плътните гумени ленти, с които се прикрепваха колелетата на самолетите към конструкцията.

Австрийският аристократ още се присмиваше на идеята. На следващия ден вятърът рязко наклони неговия „Пискоф“ и той падна от моноплана си от четиристотин метра над Толедо, Охайо. На погребението му Едисън Сидни Мартин обяви, че съпругата му „бурно“ е настоявала да си сложи колан.

В самолетите на Джозефина и Бел пилотската седалка бе по-навътре във фюзелажа и шансът да изпаднат бе по-малък. Джозефина пренебрегна молбите на Престън Уайтуей да носи колан. Била оцеляла от катастрофа с горящ биплан и я било страх да не остане приклещена в кабината.

По идея на Мариан Айзък Бел нареди на Анди да прикрепи с гумени ленти един широк колан от мотоциклет. До една от гумените ленти бе поставен остър като бръснач ловджийски нож.

Никой не знаеше нищо за Хари Фрост, откакто бе избягал от Айзък Бел под кейовете на Уийхоукън.

Бел подозираше, че Фрост чака състезанието да стигне Чикаго. От там бе започнал яркия си възход към престъпните върхове. Никъде другаде на континента Фрост нямаше толкова много връзки с криминални банди и корумпирани политици, както там. Никъде другаде нямаше такава власт над полицията.

Само опитай, мрачно си помисли Бел. Агенция „Ван Дорн“ също бе създадена в Чикаго. И детективите й познаваха града като петте си пръста. В Гари, Индиана, състезанието бе спряно заради бури по бреговете на езерото, а синоптиците предвиждаха, че лошото време ще продължи поне няколко дни. Бел тръгна към Чикаго, за да разучи положението в града.

— Ако опита нещо тук, ще го надвием — закле се Бел на Джоузеф Ван Дорн, докато говореха по телефона.

Бел се намираше в чикагския офис на агенцията, а Ван Дорн — във Вашингтон. Шефът му му напомни да действа трезво.

Бел смени темата и заговори за саботажите. Ван Дорн го изслуша внимателно и отбеляза:

— Трудното при този тип разследване е, че летящите машини се разбиват лесно и без чужда помощ.

— Само че — отвърна Бел — в случаите на Едисън Сидни Мартин, Рене Шевалиер и дори Чет Бас се разбиват най-добрите. Само някой да се откъсне от останалите и нещо се обърква.

— Стив Стивънс още не се е разбил. В „Уошингтън пост“ пише, че засега той води.

— Джозефина го настига.

— Колко си заложил на нея?

— Достатъчно, за да си отворя собствена детективска агенция, ако спечеля.

Вестниците бяха започнали да обръщат внимание на факта, че летец, по-тежък от президента Тафт, лети по-бързо от два пъти по-леки мъже и три пъти по-леко момиче.

— Според вестника — позасмя се Ван Дорн, — конят победител май ще излезе бик.

Бел също беше чел.

„От Ню Йорк до Чикаго за седем дни?“, развълнувано питаше „Дилейн дилър“, преди времето да се намеси и да обуздае прекомерния оптимизъм. „Полет чудо! Възедрият памуков плантатор още води!“

— Трябва да признаеш Уайтуей — каза Ван Дорн. — Този Стивънс е същински П. Т. Барнъм 18 18 П. Т. Барнъм — Phineas Taylor Barnum, прочут американски шоумен, бизнесмен, измамник, артист и основател на цирк от средата на деветнадесети век. — Б.пр. . Цялата страна говори за състезанието. Сега, когато другите вестници нямат избор, освен да го отразяват, започват да подкрепят свои си фаворити и да очернят конкурентите. Всеки има мнение. Журналистите от спортните страници казват, че Джозефина няма как да спечели, защото жените не били издръжливи.

— Букмейкърите са съгласни.

— Републиканските вестници казват, че работници не бива да се издигат над положението си, а още по-малко да се издигат в небето. Социалистическите вестници искат аристократите да си стоят на земята, защото въздухът принадлежал на всички. Всички се дивят на приятеля ти Едисън Сидни Мартин и го наричат „британската котка“, задето все оцелява от катастрофите.

— Както каза Уайтуей, публиката обича аутсайдерите.

— Ще взема влака — каза Ван Дорн. — Ще се видим в Чикаго. Междувременно, Айзък, имай едно наум: работата ни е да пазим Джозефина, със или без саботажите, за които говориш.