Клайв Къслър - Състезанието

— Бих обикнала морски таралеж, преди да обикна Марко Челере. Отровен морски таралеж. Нямате представа колко е коварен. Лъжите за него са като въздуха. Сплетничи, преструва се, краде. Той е труфаторе.

— Какво е труфаторе?

— Имбролионе.

— А това какво е?

— Импосторе! Дефраудаторе!

— Професионален мошеник — отгатна Бел.

— Какво е това? — попита тя.

— Човек, който си играе с доверието на хората. Крадец, който се преструва, че ти е приятел.

— Да! Това е Марко Челере. Крадец, който се преструва, че ти е приятел.

Пъргавият ум на Бел заработи на висока скорост.

Убит крадец с изчезнало тяло беше един тип загадка. Убит професионален измамник с изчезнало тяло беше съвсем друго. Особено, след като Хари Фрост му изкрещя, огорчен: „Не знаеш какви ги вършеха.“

Нито пък ти, Хари Фрост, мислеше си Бел. Не и докато не си опитал да убиеш Марко Челере. Затова не си убил първо Джозефина. Не си искал да я убиваш изобщо. Това извратено щение се е появило едва по-късно, когато си научил нещо, което ти се е сторило още по-лошо от изневярата.

Бел сякаш имаше криле. Посещението си струваше и още как. Макар още да не знаеше какво са кроили Марко и Джозефина, беше сигурен, че Хари Фрост знае. А на глас каза:

— Джозефина ми каза, че сте ридала, задето Марко ви е откраднал сърцето.

Не се изненада от отговора на Даниела.

— Сигурно Марко й е разказал тази лъжа. Никога не съм срещала момичето.

Даниела помогна на Бел и Анди да избутат „Орела“ до далечния край на моравата и да го обърнат по посока на вятъра. Даниела стискаше една от дъските, за които бяха прикрепени колелата на машината, а Анди завъртя витлото, след което бързо изтича в кабината. Даниела беше силна, забеляза Бел и знаеше какво да се прави със самолет.

Детективът прелетя над стената на приюта и последва железопътните релси до пресечката с маршрута на Централната нюйоркска железница, след което пое към гарата на Касълтън на Хъдсън. Когато премина високо над главната улица, видя впрягове от бели коне, дърпащи пожарни коли, а на слънцето блестяха инструментите на спретнат духов оркестър.

Духовият оркестър на пожарната се движеше напред по улицата и водеше цяла тълпа към ливадата, където поправяха машината на Джозефина. Подминаха едно тухлено училище, чиито врати се отвориха широко и оттам се изляха стотици деца, за да се присъединят към парада. Явно хората са чули новината, осъзна Бел. Целият град бе излязъл да посрещне момичето — хората нямаше да се поберат на полето.

Бел ускори към целта, бързо се приземи и изтича да предупреди детективите си.

— Целият град пристига при Джозефина. Пуснали са децата от училище. Ще сме тук цяла нощ, ако не тръгнем веднага.

Джозефина се засуети.

— Бързо, бързо! — викаше тя на механиците си.

— Ще те закарам до пътя — каза Бел. — Поговори им. Нека те видят, за да не задръстят полето.

— Не — каза тя. — Не искат да видят мен, искат да пипнат машината. Видях какво е миналата година в Калифорния. Децата си пишеха имената по крилете и бодяха с моливи плата.

— И родителите им ще са с тях.

— Родителите бяха още по-зле. Късаха части за сувенири.

— Ще им препреча пътя — каза Бел.

Той изпрати ролс-ройса и флайъра да пресекат пътя на парада — временно решение, защото развълнуваната тълпа просто щеше да ги заобиколи. Премести „Орела“ си напред, за да отвлече вниманието на хората.

Момченца, избързали пред парада, прескочиха браздата, която делеше пътя от ливадата. Бел разбра, че няма как да спре децата, които нямаха понятие от опасностите на въртящите се перки.

Когато изглеждаше, че ще препречат пътя на Джозефина, всички вдигнаха глави.

Бел чу рев, който трудно можеше да се обърка — шестцилиндров „Къртис“. Баронет Едисън Сидни Мартин премина над тях с яркосиния си самолет, който Бел видя за последно във водите на нюйоркското пристанище.

— Този мъж — възкликна Анди — има девет живота!

Джозефина пусна гаечния ключ и скочи на своя „Челере“.

Момчетата се заковаха на място и зяпнаха небето.

Двата жълти моноплана на земята им се бяха стрували олицетворение на великолепието. Ала гледката на летяща машина, която лети, бе още по-забележителна.

— Завърти! — извика Джозефина.

Двигателят нададе вой. Механиците, крепящи крилете, обърнаха самолета по посока на вятъра, Джозефина набра скорост и се издигна в небето. Беше само на косъм от парада по посрещането.

На панаирната ливада Алтамонт в Олбъни се носеше упорита мълва за саботаж. Механиците на полето обсъждаха дали крилете на пушъра на сър Едисън Сидни Мартин са били умишлено отслабени. Бел отиде да потърси англичанина. Намери го, заедно със съпругата му Аби на прием в една жълта палатка, опъната до частния вагон на Престън Уайтуей.