Клайв Къслър - Състезанието

Бел кацна при Джозефина и й каза, че помощта е на път. Помощта пристигна с две коли. Едната бе ролс-ройсът на Престън Уайтуей с двама детективи механици, които се заеха незабавно с машината на Джозефина, а другата кола беше „Томас Флайър“, модел 35, на която се возеше Анди Моузър. Той възстанови запасите от бензин и рициново масло на „Орела“ и настрои двигателя му. Проблемът на Джозефина се оказа по-сериозен от скъсан маркуч за вода. Цялата водна помпа беше повредена. Флайърът пое обратно към влака, за да вземе нужната част.

— Господин Бел — каза Анди, — ще им отнеме поне два часа.

— Така изглежда.

— Може ли да ви поискам услуга?

— Разбира се — каза Бел и вече бъркаше в джоба си, мислейки, че Анди ще му поиска заем. — Какво ти трябва?

— Вземете ме със себе си.

— В небето? — Объркан попита Бел, защото Анди се ужасяваше от височини и никога не бе искал да лети.

— Анди, сигурен ли си?

— Не съзнавате ли къде сме?

— На петнайсетина километра от Олбъни.

— На трийсет километра западно от Даниела. Чудех се дали не бихме могли да прелетим над „Райдър“ и да помахате с криле. Може би Даниела ще ни види.

— Това е най-малкото, което бихме могли да сторим. Завърти перките и скачай. Ще преминем много близо.

Бел не се изненада, че Анди има карта. Болният от любов механик дори бе отбелязал с червено сърце приюта за душевноболни. Намериха железопътна линия, която могат да следват от въздуха до най-близкия град и излетяха. Анди се бе наместил зад Бел и гледаше картата.

Самолетът се носеше със сто километра в час и подкрепян от западен вятър, след по-малко от двадесет минути видяха мрачната тъмночервена сграда. Обиколиха я няколко пъти. Зад всеки зарешетен прозорец се показа пациент. Все една от тях трябваше да е Даниела.

Летящите машини бяха стряскаща гледка за хората извън големите градове, които никога не бяха виждали подобно нещо. Коридорите вероятно гъмжаха от пациенти, сестри и пазачи и всички зяпаха и възклицаваха. Специфичният звук на двигателя на „Орела“ със сигурност щеше да е достатъчен на Даниела, за да разбере, че е машината на баща й, дори да не може да го види.

Лицето на горкия Анди изразяваше смесица от радост и тъга, вълнение и неудовлетвореност.

— Сигурен съм, че го чува! — извика Бел.

Анди кимна — знаеше, че Бел се опитва да го утеши.

Бел се спусна още и направи малък кръг над кулата с покоите на Райдър, където бе разговарял с Даниела.

Погледна часовника, който висеше на носещата крилете греда. Предостатъчно време и гориво. Защо да не уцели два заека с един куршум — да облекчи малко душата на момчето зад себе си и да разпита Даниела за смъртта на баща й.

Зад стените моравата бе обширна. Айзък лесно приземи „Орела“. Няколко пазача изтичаха, за да разберат какво става. Появи се и доктор Райдър, който ги поздрави с усмивка, зад която се криеше явно неудоволствие да ги види.

— Впечатляващо пристигане, господин Бел.

— Дойдохме на посещение на госпожица Ди Векио.

— Разбира се, господин Бел. Ще й трябва малко време да се приготви.

— Изведете я навън. Мисля, че ще й хареса свежият въздух.

— Както желаете. Ще я доведа скоро.

Анди гледаше зданието и малките му зарешетени прозорчета.

— Онзи мъж не ви харесва — отбеляза той.

— Не, не ме харесва.

— Но ви се подчинява.

— Няма избор. Знае, че познавам банкера му. А и знае, че ако падне и косъм от главата на Даниела, ще му направя лицето плоско.

Бел веднага забеляза, че бялата рокля, с която излезе Даниела, е чисто нова. Веднага след това разбра, че за нея Анди Моузър е малко братче, а не потенциален любовник. Бел се отдръпна, за да могат да се видят на спокойствие. Анди нямаше представа какво да каже.

Бел му помогна:

— Анди, защо не покажеш на Даниела какво си направил с машината на баща й?

Анди ентусиазирано се зае със задачата, а Даниела обикаляше заедно с него около самолета, охкаше, ахкаше и галеше плата.

— Много подобрения — обяви тя накрая. — Още ли е своенравен, господин Бел?

— Анди го е превърнал в агънце — каза Бел. — Повече от веднъж този самолет ми спасява живота.

— Не знаех, че вече знаете да летите.

— Още се учи — мрачно отбеляза Анди.

— Баща ви е построил чудесна машина — каза Бел. — Изключително силна. Онзи ден една укрепваща жица се повреди и останалите успяха да компенсират напрежението.

— Еластико! — възкликна Даниела.

— А баща ви беше ли еластико като самолета си? — внимателно попита Бел.