Клайв Къслър - Състезанието

Големите й очи се озариха от щастливи спомени.

— Като биля. Индийска гумена топка. Римбалцаре! Направо отскачаше.

— Шокирахте ли се, когато разбрахте как е умрял?

— Че се е самоубил? Не. Ако опъваш един ластик твърде много и твърде често, той ще се разкъса. Човек се разкъсва, когато твърде много неща се объркат. Но преди беше римбалцаре. Джозефина моноплана на Челере ли пилотира в състезанието?

— Да.

— Как се справя?

— Изостава с цяло денонощие.

— Брава! — Даниела се усмихна.

— Изненадах се да науча, че Марко има още една машина в състезанието. Голям биплан с два двигателя.

Даниела се подсмихна подигравателно:

— Откъде мислите, че е откраднал и него?

— От баща ви?

— Не. Марко открадна биплана от един блестящ студент, с когото се сприятели в Париж на техническото изложение по аеронавтика и автомобилен дизайн.

— Как се е казвал?

— Сикорски.

— Руснак?

— Отчасти руснак, отчасти поляк.

— Познавала ли сте го?

— Баща ми изнесе лекция на изложението. Познавахме всички.

— А познавате ли Димитри Платов?

— Не.

— А баща ви?

— Никога не съм чувала това име.

Бел се зачуди дали да й зададе още един въпрос. Какво още можеше да научи за самоубийството на баща й, което да си струва болката, която този въпрос би й причинил? Или да разчита на Джеймс Дашууд да изрови нещо от Сан Франциско? Анди го изненада, като пристъпи близо до него и промърмори през стиснати устни:

— Стига! Остави я на мира!

— Даниела? — започна детективът.

— Да, господин Бел?

— Марко Челере е убедил Джозефина, че той е изобретил самолета.

Ноздрите й се разшириха, а очите й проблеснаха гневно.

— Крадец!

— Чудя се не бихте ли могла да ми дадете… аргументи, за да я убедя в противното?

— Какво я интересува нея?

— Усещам безпокойство у нея. Съмнение…

— Какво значение би имало, дори да я убедите?

— Душата й е честна.

— И много амбициозна, както знаете.

— Не бих вярвал на всичко от вестниците. Конкурентите на Престън Уайтуей едва наскоро започнаха да подкрепят начинанието му.

Даниела направи яден жест към стената.

— Никакви вестници не чета тук. Казват, че вестниците ще ни объркат.

— А откъде знаете, че Джозефина е амбициозна?

— Марко ми каза.

— Кога?

— Фукаше се, точно преди да го намушкам. Казваше, че била амбициозна, но той бил още по-амбициозен.

— Още по-амбициозен? Тя иска само да лети. А какво иска той? Пари?

— Власт! Марко не се интересуваше от пари. Искаше да е принц, крал! — Тя тръсна глава и избухна в гневен смях: — Крал на жабите!

— А какво има в машината на Джозефина, което би могло да е изобретение само на баща ви?

— Защо ви интересува?

— Карам самолет, създаден от баща ви. Разбрах доста неща за гения на баща ви и за уменията му, може би дори за мечтите му. Не мисля, че трябва да му бъдат откраднати, особено след като самият той не може да ги защитава. Може ли да ми дадете нещо, с което аз да го защитя?

Даниела затвори очи и сбърчи чело.

— Разбирам — каза тя. — Нека помисля… Вижте, вашият моноплано… той е от по-късно. След като Марко направи копието си. Марко е като попивателна. Помни всичко, което види, но никога не ражда собствени идеи. Затова моноплано на Марко няма подобренията, които баща ми е поставил в твоя.

— Какво например? Какво е подобрил? Какво е променил?

— Алетони.

— Но те изглеждат еднакво. Сравних ги.

— Погледни пак. По-отблизо.

— Какво да погледна.

— Кардине. Как го казвате? Ос. Шарнир! Виж как алетоните са свързани със самолета ти. После погледни тези на Джозефина.

Бел видя стреснатото лице на Анди Моузър.

— Какво има, Анди?

— Момчетата казваха, че алетоните й били много халтаво закрепени. Щифтовете били твърде малки. Затова алетонът се е откачил.

Бел закима.

— Благодаря ви, Даниела — рече той, доволен от посещението. — Трябва да вървим. Добре ли се отнасят с вас?

— По-добре, грация. И имам адвокат. — Тя се обърна към Анди и му се усмихна ослепително. — Благодаря, че ме посети, Анди! — Анди я сграбчи в прегръдка и я стисна здраво. Даниела завъртя очи и каза: — Анди, когато някоя дама ти подаде ръка, по-добре да целунеш ръката.

Бел рече:

— Анди, приготви машината за излитане. Ще съм там след минутка. — Изчака Анди да се отдалечи и се обърна към Даниела. — Трябва да ви попитам нещо.

— Какво?

— Била ли сте някога влюбена в Марко Челере?

— В Марко ли? — Тя се засмя. — Шегувате се!

— Никога не съм го срещал и…