Клайв Къслър - Състезанието

— Нямам план. Просто исках самолета ти, както бяхме решили!

— Получила си повече, отколкото бяхме решили.

Горещи сълзи премрежиха погледа на Джозефина.

— Марко, не вярваш, че бих предпочела Уайтуей пред теб, нали?

— Как да те виня? Мислила си, че съм мъртъв. Той е богат, а аз съм беден майстор на самолети.

— Никой не би могъл да те замени! — възропта тя. — А сега, когато си тук, можем…

— Какво? — с отчаяние попита той. — Да сме заедно? Колко още ще ти позволи Уайтуей да караш моя моноплано, ако те види с мен?

— Затова ли си се престорил на мъртъв?

— Престорих се по няколко важни причини. Бях лошо ранен. Ако бях останал в Норт Ривър, Хари щеше да ме убие в болничното легло.

— Но как…

— Качих се на товарен влак за Канада. Едно гостоприемно семейство фермери ме прибра и се грижи за мен цяла зима. Когато разбрах, че си с Уайтуей, вече в състезанието, а Хари те преследва, реших да се присъединя дегизиран и да наглеждам всичко, преди да изляза от гората като Марко.

— А кога ще го направиш?

— След като спечелиш.

— Защо чак тогава?

— Току-що ти казах. Уайтуей ще те ревнува от мен, както те ревнуваше и Хари. Може би не с такава злоба, но достатъчно, за да спре да те финансира и да ти отнеме самолета. Все пак е негов, нали? Или го е приписал на теб?

— Не. Негов е.

— Жалко, че не си поискала да е на твое име.

Тя увеси нос.

— Не зная как бих могла. Той и бездруго плаща за всичко, дори за дрехите ми.

— Богатите често са сърдечни, но никога щедри.

— Не знам как мога да те гледам и да се преструвам, че не си ти.

— Съсредоточавай се върху косматата ми дегизировка.

— Но очите ти, устните ти… — представи си го, както бе преди, лъскавата му черна коса, високо чело, елегантен мустак, дълбоките тъмни очи.

— Не можем да си позволим да мислим за устни, докато не спечелиш! — заяви той. — Карай самолета ми. Спечели състезанието! И не забравяй, Джозефина, че след това Летящата любима на Америка ще е жена с купища пари. А Марко, изобретателят на спечелилата машина, ще е уреден с договор за стотици самолети от италианската армия.

— А ти как се чувстваш, когато ме гледаш отдалеч?

— Как ли? Както още от първия път, когато те видях. Сякаш океан от щастие изпълва сърцето ми. Хайде сега да поправим машината!

Айзък Бел опита да заспи, увит с одеяло под моноплана си, но мислите му не се отделяха от странните думи на Хари Фрост. Ненадейно той седна, прикован от съвсем различна и още по-странна мисъл. През деня бе поразен от издръжливостта на самолета си и благодарен, задето му е спаси живота, още преди Анди Моузър да отбележи, че Ди Векио ги е строил, за да летят дълго време.

Бел се обу и изтича до кабинката за пращане и получаване на съобщения на железницата, където имаше телеграф. Необичайната сила на „Американския орел“ идваше от многобройните укрепващи елементи и дублиращи се връзки в контролния пулт на самолета. Създателят му не само бе използвал най-добрите материали, но бе предвидил повреди в структурата и се бе подсигурил.

Подобен изобретател не му приличаше на човек, който би се самоубил след фалита си. Подобен мъж, мислеше Бел, щеше да надмогне провала. За него фалитът би бил просто временна пречка.

— От „Ван Дорн“ съм — каза Бел на диспечера от Централната нюйоркска железница. Имаше разрешение от собственика, но диспечерът така или иначе с огромна радост прие да помогне на човек от надпреварата.

— Да, сър — каза мъжът. — Какво мога да направя за вас?

— Искам да изпратя телеграфно съобщение.

Диспечерът постави пръст на вилката.

— На кого?

— Джеймс Дашууд. Агенция „Ван Дорн“, Сан Франциско.

— Съобщението?

Диспечерът набра на морзов код думите на Бел:

„Проучи самоубийство Ди Векио. Ускори разследване Челере. Незабавно!“

— Гледай как лети!

С пълна газ и двигател, издаващ високочестотно ръмжене, подобно на късащо се платно, жълтият моноплан на Джозефина очерта права линия в небето над Уийхоукън, Ню Джърси, докато слънцето изгряваше.

— Завърти!

Айзък Бел вече беше в пилотската кабина на „Орела“, след като научи, че Димитри Платов и механиците от „Ван Дорн“ са работили цяла нощ, за да заменят повредения алетон и изкривените му от вятъра крепящи елементи. Джозефина току-що бе излетяла от Бедлоус Айлънд.

За да е готов за действие възможно най-скоро, Бел разположи „Орела“ в началото на кея, където предния ден се приземи. Собственият му двигател вече бе загрял и готов за летене. Запърпори след първото завъртане на витлото.