Клайв Къслър - Състезанието

Вестникарският магнат спря Бел и му прошепна нервно:

— Не ми харесват тези слухове. Колкото и странно да изглежда, май се борим и с втори лунатик, а не само с Хари Фрост. Искам да разследваш дали има убиец сред нас, или Фрост просто си го изкарва на всички.

— Вече започнах работа по въпроса — каза Бел.

— Искам постоянна информация по въпроса, Бел! Постоянна!

Бел се огледа, за да потърси нещо, с което да откачи Уайтуей от себе си.

— Кой е онзи привлекателен французин, който говори с Джозефина?

— Французин? Какъв французин?

— Онзи, атрактивния.

Уайтуей стремително си проправи път през гостите, за да застане собственически до Джозефина и да изгледа изпод вежди Рене Шевалиер, пилотът на блериото, който успя да я разсмее, въпреки несгодите й.

Бел се приближи до Едисън Сидни Мартин, поздрави го, задето отново е оцелял, и попита как така безглавият му пушър е паднал във водата.

— Едно от момчетата ми твърди, че открил дупка, издълбана в опорната греда на крилото. Гредата се пречупила, а после и самото крило не издържало.

— Саботаж?

— Глупости!

— Защо да са глупости?

— Смятам, че е била дупка, оставена от чеп в гредата, а някой конструктор я е подбрал, без да му мисли.

Макар че никога не биха си признали.

— Може ли да погледна?

— Боя се, че отплава, преди да извадят самолета от водата. Докато натоварим машината на шлепа, загубихме няколко парчета.

Бел намери механика, работещ по самолета на англичанина — беше американец от компания „Къртис“, който се подсмихна пренебрежително, когато чу теорията за чепа.

— Ако не е било това — попита Бел, — възможно ли е някой да е пробил дупката, без да иска и да я е покрил, за да скрие грешката си?

— Не!

— Защо не?

— Никой конструктор не би поел този риск. Биха си признали и биха платили от собствения си джоб, за да не пострада името им. Вижте, господин Бел, ако дърводелец прави къща и без да иска пробие дупка в някоя дъска, ще я запуши, ще боядиса отгоре и никой няма да разбере. Но подпорна греда на крило на самолет е съвсем друга работа. Всички знаем, че ако нещо там се счупи, машината полита като камък.

— Както и се е случило.

— Като нищо можеше да е убийство. Англичанинът има луд късмет, че изплава цял.

— Защо според теб настоява, че е било дупка от чеп?

— Баронетът е като девственица в бардак. Не може да си представи, че някой ще го нарани, за да спечели състезанието, както и не може да си представи, че някой ще иска да спечели заради парите. Все казва „победата е достатъчна награда“, освен когато не казва „самото състезание е наградата“. Момчетата направо откачат, като го чуят. Той, един вид, е над тия неща с титлата си и богатата си жена. Само че изобщо не е честно спрямо господин Къртис. Глен Хамънд Къртис никога не би позволил от фабриката му да излезе половинчат продукт.

— Пушърът бил ли е наблюдаван през нощта преди началото на състезанието?

— Да, заедно с всички останали в Белмонт парк. Само вашата пилотка имаше собствени пазачи, но чувам, че е заради ненормалния й съпруг.

— Тогава, ако нито дупка от чеп, нито греда, пробита по погрешка, биха излезли от фабриките „Къртис“, как смяташ, че се е озовала дупката там?

— Саботаж! — заяви категорично механикът. — Както казват всички. Някой е направил дупка, където няма да я видим. Където я е скривал я платът, я някоя сглобка. И с фармана му се случи, нали? А и вижте какво стана с двигателя на Платов. Всичко това беше саботаж, нали?

— Беше — съгласи се Бел.

— Само дето нещо не виждам връзката между тях и лудия съпруг на Джозефина. А вие виждате ли, господин Бел?

Бел подаде два долара на механика.

— Ето, купи на момчетата по нещо за пиене.

— Не и докато не стигнем Сан Франциско. Отсега нататък ще спим трезви като краставички под пушъра. По един от нас ще будува по цяла нощ.

Бел се замисли върху смущаващия факт, че от трите саботажа само един можеше да се свърже пряко с Хари Фрост. Три саботажа, откакто състезателите се бяха събрали на Белмонт парк. Сър Едисън Сидни Мартин два пъти, а веднъж Платов и горкия механик Джъд.

Първата катастрофа на баронета бе очевидна част от плана на Хари Фрост. Но как да уличи Фрост във второто нападение на англичанина? Какво би спечелил той от това? А от дерайлиралият двигател на Платов? Нима Фрост се бе прицелил в цялото състезание? На този етап в това нямаше логика. Фрост бе твърде целеустремен, за да разпилява така силите си. Той със сигурност би се концентрирал само върху убийството на жена си, което само по себе си щеше да опетни необратимо състезанието на Престън Уайтуей.