Клайв Къслър - Състезанието

Но защо някой, който не работи за Фрост, би унищожил двигателя на Платов? И защо бе предизвикана катастрофата на пушъра?

Най-вероятният отговор беше един: за да бъде елиминиран силен състезател.

Кой би се облагодетелствал? В ума на Бел се въртяха три възможности, две вероятни и една странна, но не и възможна. Саботьорът може би беше участник — един от летците — и елиминираше най-силните си съперници. Или комарджия, опитващ се да промени залозите, като се отърве от фаворитите. Или, странно, но възможно — самият спонсор на състезанието в опит да привлече внимание към него.

Най-вероятно бе да е участник. Петдесет хиляди долара беше огромна награда, повече пари, отколкото човек може да спечели на обикновена работа за цял живот.

От друга страна, парите, заложени в течение на надпреварата, щяха да са многократно повече от тези при конно надбягване. Хората от занаята, като Джони Мъсто, можеха да ги приберат за себе си.

И накрая оставаше самият Престън Уайтуей. Бел не можеше да не си спомни думите му, че най-хубавото, което би се случило на надпреварата, би било някой от мъжете участници да се разбие, преди да достигне Чикаго.

— Естествен подбор на състезателите — бе казал той със студен тон, — ще го превърне в сблъсък само между най-добрите летци срещу смелата мъжкарана Джозефина.

Може би вариантът беше твърде неправдоподобен. Ала дали бе под достойнството на Престън Уайтуей да стори нещо такова, за да продава вестници? Истината, фактите и моралът не го бяха спрели да започне война с Япония заради Големия бял флот. Нито пък го бяха спрели да не използва потапянето на бойния кораб „Мейн“, за да подпали Испано-американската война.

Джозефина Джоузеф изостана още повече по време на отсечката Олбъни-Сиракюз, след като набързо поправеният алетон заяде и трябваше да заменят цялата му рамка. След това изгуби още половин ден между Сиракюз и Бъфало, когато гръмна един от цилиндрите на двигателя й.

Айзък Бел я успокои, че не е единственият участник с проблеми. Вече три самолета бяха извън състезанието. Един голям „Воазин“ се бе оплел фатално в оградата на пасбище, а един бърз „Амброаз Гупи“ биплан се разглоби, когато неочаквано течение го запрати в горичка малко преди полето, където се бе опитал да се приземи. Солидният Рене Шевалиер пък падна в изкуствения канал Иъри в Пенсилвания и блериото му ставаше вече само за подпалки, а той почти се удави в плитките води, неспособен да се крепи на двата си счупени крака.

Джозефина, която бе станала доста въздържана, откакто напуснаха Белмонт парк, го изненада приятно с една от ярките си усмивки.

— Благодаря ти за подкрепата, Айзък. Сигурно трябва да се благодаря, че още не съм си строшила нищо.

Бел нае трети механик — умело чикагско момче на име Юстъс Уийд, загубил работата си след катастрофата на воазина — за да поддържа „Орела“. Това даде на Анди време да проучи причините за всеки от трите нови инцидента, търсейки следи от саботаж. Като син на полицай, Анди събра доказателствата внимателно и докладва, че освен падането на Едисън Сидни Мартин повечето инциденти имат логично обяснение, несвързано със саботаж. Каза, че би могъл да направи изключение за Шевалиер, но не бе сигурен, тъй като ключовите части от машината бяха на дъното на канала Иъри.

Бел продължи с разпит на механиците. Кой е приближавал машината? Кой е влизал в хангарния им вагон? Някакви непознати? Никой не помнеше нищо нередно. Понякога механиците намираха какво да покажат на агентите от „Ван Дорн“ счупена опорна греда, смачкана тръба за гориво, изкривена укрепваща жица — а понякога нямаше нищо.

Престън Уайтуей не спираше да мели на главата на Бел, че „сред нас има убиец“. Бел не говореше много, защото още не можеше да се освободи от съмнението, че това може и да е Уайтуей — не точно убиец, а хладнокръвен саботьор, незачитащ живота на пилотите.

Участниците продължиха на запад, а катастрофите зачестиха. Летците правеха грешки или ставаха жертви на неочаквани пориви на вятъра. Някои машини се повреждаха, така че бавеха пилотите с часове. Здравият червен биплан на Джо Мъд пускаше толкова много масло, че цялата предна част на машината бе почерняла. Това почти го уби, когато маслото се подпали над Бъфало. Мъд имаше повече късмет от Чет Бас. Райт флайърът на Бас поднесе настрани, докато се приземяваше в Иъри, Пенсилвания, и го изхвърли на десет метра встрани от машината.

Бел се заслуша внимателно в разгорещените дискусии, които последваха. Бас щеше да изгуби два дни в болницата с мозъчно сътресение, което накара летците и механиците да обсъдят дали да не монтират колан, за да не падат пилотите от кабините. Един австрийски аристократ, който летеше с моноплан „Пискоф“ се присмя на „страхливата“ идея. Мнозина се съгласиха с него. Но Били Томас, шофьорът на състезателни коли, доказал смелостта си многократно по пистите, преди да се научи да кара туин пушъра на синдиката Вандербилт, обяви, че австриецът може да върви по дяволите и че ще си сложи колан.