Клайв Къслър - Състезанието

Бел наблюдаваше тротоарите за полицаи и гангстери.

Движение до вирчето светлина на една от уличните лампи привлече вниманието му. Дребна фигура, младеж с омачкан костюм и бомбе се промъкна покрай светлината, без да навлиза в нея, а после прекоси тротоара, достатъчно близо, за да го разпознае Бел.

— Даш!

— Здравейте, господин Бел.

— Откъде, по дяволите, се появи?

— Господин Бронсън ми разреши да ви докладвам лично. Осигури ми безплатен превоз, само трябваше да охранявам експресния влак на Оувърленд експрес.

— Идваш точно навреме. Носиш ли си револвера?

Джеймс Дашууд извади един дългоцевен колт от кобура на рамото си.

— Ето го, господин Бел.

— Виждаш ли онези френски прозорци на балкона на третия етаж?

— Третият етаж, да.

— Онези стълби водят от балкона до покрива. Предпочитам да не се замесвам в публична престрелка с някого, който се опитва да избяга от стаята през онези прозорци. Виждаш ли облата дръжка?

Зрението на Дашууд бе достатъчно остро, за да може да фокусира едва видимата сред сенките петсантиметрова топка.

— Видях я.

— Ако помръдне, стреляй по нея.

Бел извади златния часовник от джоба си и проследи голямата стрелка с пръст.

— След двайсет секунди нашите хора ще почукат на вратата на онази стая.

След двадесет и три секунди дръжката се завъртя.

Дашууд, обучен от майка си — бивш стрелец в шоуто на Дивия Запад на Бъфало Бил — стреля веднъж.

Дръжката излетя от вратата.

— Скачай! — викна Бел. — Да чуем какво има да ни каже този приятел.

След няколко секунди агентите на „Ван Дорн“ излязоха от предната врата на бордея, крепейки помежду си един мъж, сякаш бе пиян и му помагаха да ходи. Бел премести пакарда до тях и те го вкараха на задната седалка.

— Осъзнавате ли кой съм аз? — фучеше той.

— Вие сте градски съветник Уилям Фоули, известен някога с прякора „Бил Бордея“, не толкова заради красивото си лице, колкото заради управленческите си умения в сферата на порока.

— Ще наредя да ви арестуват!

— Кандидатирал сте се за втори мандат с платформа, заклеймяваща бордеите.

— Съветникът носеше тези — каза единият детектив и показа на Бел два джобни пистолета, кама и кожена палка.

— Къде е Хари Фрост, Бил?

— Кой? — невинно се почуди Бил Фоули.

Като всеки успял чикагски престъпник, издигнал се до обществена длъжност, Фоули лесно разпознаваше детективите на „Ван Дорн“, особено когато седеше сред тях. Даваше му смелост знанието, че няма да го застрелят в някоя уличка или да го удавят в езерото Мичиган, за разлика от някои други организации в града.

— Хари Фрост? Никога не съм го чувал.

— Тази вечер харчеше парите му в най-скъпата къща за забавления в Чикаго. Пари, които ти е платил днес следобед, за да осребриш чек за пет хиляди долара.

Къде е той?

— Не ми остави адрес.

— Лошо за теб.

— Какво ще направите, ще ме предадете на шерифа? Който е чичо на жена ми?

— Както казах, шансовете ти за втори мандат зависят от това да се държиш прилично. Клиентът ни публикува вестници тук, които не би искал да те очернят, нали?

— Не ме е страх от вестниците на Уайтуей — подсмихна се Фоули. — Никой в Чикаго пет пари не дава за онова калифорнийско псенце, което…

Бел го прекъсна.

— Хората в Чикаго може и да потърпят още корумпираността ти, но определено ще теглят чертата, ако дори намекнем, че съветник Уилям Т. Фоули участва в заговор за убийството на госпожица Джозефина Джоузеф, Летящата любима на Америка.

Фоули облиза нервно устни.

— Къде — потрети Бел — е Хари Фрост?

— Напусна града.

— Съветник Фоули, не изпитвайте търпението ми.

— Не, не се шегувам! Тръгна си. Видях го!

— С кой влак?

— С автомобил.

— Какъв автомобил?

— „Томас Флайър“.

Бел се спогледа с Джеймс Дашууд. Флайърът беше здрава кола, с която лесно се прекосяваха пресечени местности, заради което и Бел я бе избрал за помощния си екип. Подобно превозно средство беше способно да се движи по лоши пътища и прерия, и дори по железопътни релси. Това щеше да направи Фрост изключително подвижен.

— В каква посока тръгна?

— На запад.

— Сейнт Луис?

Съветник Фоули сви рамене.

— По-скоро Канзас сити, накъдето продължава състезанието, ако е вярно това, което пише във вестниците.

— Сам ли е?

— Има си механик и шофьор.

Бел се спогледа отново с Даш. От Чикаго до Канзас сити имаше осемстотин километра и Фрост се беше подготвил за това.

— И двамата могат да стрелят — добави Фоули.