Клайв Къслър - Състезанието

— Имена?

— Майк Стотс и Дейв Мейхю. Стотс кара. Мейхю е механикът. Работеше в телеграфната станция, докато не го хванаха да продава резултати от конни състезания на букмейкърите. Телеграфистите трябва да пазят това в тайна, знаете.

— Това, което не знам — рече Бел, мръщейки се, докато мислеше, — е защо изведнъж така се разприказвахте, съветник. Да не би да си измисляте в движение?

— Не! Знам само, че Хари няма да се връща. Направих му последна услуга.

— Откъде знаеш, че няма да се върне?

— Мислех, че никога няма да дочакам тоя ден, но вие го прогонихте.

Айзък Бел заведе Джеймс Дашууд в една закусвалня да хапнат и хлапето да му разкаже какво е открило в Сан Франциско.

— Последния път, когато ми прати телеграма, Даш, беше разбрал, че Челере и Ди Векио са били в Сан Франциско миналото лято. Челере пристигнал по-рано, работил като преводач, след което построил биплан, продал го на Хари Фрост, а последният изпратил машината в Адирондак и наел Челере да работи по самолетите на Джозефина в лагера им. И Челере, и Ди Векио избягали от Италия от кредиторите си. Ди Векио се самоубил. Какво още знаем сега?

— Спречкали са се.

Двама рибари имигранти от Италия, обясни Дашууд, чули дълго и гневно надвикване пред квартирата си. Ди Векио обвинил Марко Челере, че е откраднал идеята му за укрепване на крилете.

— Това вече го знам — каза Бел. — Челере пък казал, че е било обратното. Какво друго?

— Ди Векио започнал караницата, като се развикал на Челере, че е откраднал цялата машина. Челере отвърнал с въпрос — ако било вярно, защо италианската армия купила неговите машини, а не тези на Ди Векио?

— И какво отвърнал Ди Векио?

— Че Челере е отровил пазара.

Бел закима нетърпеливо. И това го бе научил от Даниела.

— Какво тогава?

— Започнал да вика на Челере да си държи ръцете по-далеч от дъщеря му. Името й е…

— Даниела, знам — прекъсна го Бел. — А какво общо има благоприличието на дъщеря му със сделката с италианската армия?

— Ди Векио извикал: „Намери си друга жена да ти върши мръсната работа.“

— Каква мръсна работа?

— Човекът използва дума, която преводачите ми много се затрудниха да преведат.

— Технически термин. Алетоне?

— Не технически термин. Момичето знаеше какво значи, но се боеше да го каже пред игуменката.

— Игуменката? — повтори Бел и фиксира протежето си със студен поглед. — Даш, какви си ги вършил?

— Бяха монахини.

— Монахини?

— Винаги сте ми казвал, че хората искат да говорят, само че трябва да ги предразположиш. Момичето беше единственият преводач от италиански, с когото рибарите пожелаха да говорят. Като започнаха, не можехме да ги спрем. Мисля, че беше, защото монахинята бе много красива.

Айзък Бел се пресегна през масата и потупа Дашууд по рамото.

— Браво на теб!

— Затова се забавих, защото ми отне дълго време да я намеря. Така или иначе, справяше се страхотно, докато онази дума не я спря. Умолявах ги, дори предложих да се моля с тях, и накрая тя ми прошепна: „Жиголо“.

— Ди Векио е обвинил Челере, че е жиголо? — Всъщност Бел не се изненада, спомняйки си как скоро след като Джозефина и Хари Фрост пристигнали в Сан Франциско, тя склонява съпруга си да й купи биплана на Челере.

— Споменаха ли нещо по-конкретно?

— Ди Векио казал, че Челере е убедил дъщерята на италианския генерал да накара баща си да купи биплана. От чутото, рибарите решили, че по-младият мъж не за пръв път се опитва да сключва сделки с помощта на жени.

— А Ди Векио обвинил ли е Челере, че взима пари от жени?

— Купил някакъв двигател на авиационно изложение в Париж. Като че ли жена му осигурила средствата. В Сан Франциско обаче отново бил разорен. Мисля, че сделката с армията се провалила.

— Да, машината се разбила, докато генералът летял с нея.

— А, значи затова Ди Векио не спирал да обвинява Челере, че им е продал лош самолет и така направил целия модел нерентабилен.

— А Ди Векио обвинил ли е Челере, че е опитвал номера с жиголото с Даниела?

— Затова го предупреждавал: „Не докосвай дъщеря ми!“

— Изглежда рибарите ти са се натъкнали на страхотен скандал.

— Не точно. Живеели са там.

Бел се вгледа в лицето на младия детектив.

— Много информация си намерил, Даш, може би достатъчно, за да си струва чакането. Случайно ли попадна на всичко това или си знаел къде да търсиш?

— Второто и затова нещата стават още по-интересни. Господин Бел, двамата изобретатели са се карали пред хотела, където е умрял Ди Векио. В нощта, когато е умрял.