Клайв Къслър - Състезанието

Айзък Бел прикова Дашууд с тежък поглед, като веднага започна да преценява възможността гневният спор да е завършил с убийство.

— Същата нощ?

— Същата нощ. В същата къща, където Ди Векио се самозадушил, като угасил пламъка на газена лампа и оставил газта включена.

— Убеден ли си, че се е самоубил?

— Проучих случая. Затова и дойдох, за да ви обясня на четири очи защо смятам това, което смятам.

— Продължавай — подкани го Бел.

— Вече разследвах самоубийството, както ми бяхте наредил, когато чух за скандала. Казахте ми, че истинската фамилия на Марко Челере е била Престоджакомо. Открих, че е отседнал там под това име. Все повтаряте, че мразите съвпаденията, затова допуснах, че има връзка. Говорих с патолога на Сан Франциско. Призна, че обикновено не си правят труда да проучват внимателно причините за смъртта на италиански имигранти. В града имало много от тях и повечето били доста затворени. Зачудих се, ами ако се престоря, че мъртвецът не е италианец, а американец? И ако се престоря, че не е беден, а печели по три хиляди долара на година, има къща, прислужници и готвач? Какви въпроси бих задал, ако такъв човек се задуши в хотелската си стая?

Бел скри гордата си усмивка и попита строго:

— Какво ще заключиш?

— Газта е чудесен начин да убиеш някого и да ти се размине.

— Откри ли следи, които да потвърждават подобна спекулация?

— Ди Векио имал голяма цицина на главата, каза ми нощният администратор на хотела, сякаш бил паднал от леглото, когато припаднал. Или се е събудил омаломощен, опитал да стане и паднал. Или го е ударил същият човек, който е включил газта. За нещастие никога няма да разберем.

— Вероятно няма — съгласи се Бел.

— Може ли да ви попитам нещо, господин Бел?

— Давай!

— Защо поискахте да разследвам самоубийството му?

— Управлявам последната летяща машина, която Ди Векио е построил. Не се държи като машина, която би построил самоубиец. Самолетът е необичайно здрав, сякаш създателят му е обожавал да прави самолети и е искал да продължи да ги прави. Но това е само странно усещане, не доказателство.

— Но когато прибавим странното усещане към странната цицина на главата на Ди Векио, съвпаденията започват да се натрупват, нали?

— По един странен начин — Бел се усмихна.

— Но както казвате, господин Бел, никога няма да разберем. Ди Векио е мъртъв, както и човекът, който вероятно го е убил.

— Може би… — замислено промърмори Бел. — Даш? Онзи двигател от Париж, който Челере купил с парите на жена. Каза „някакъв двигател“. Какво имаше предвид?

Дашууд се ухили.

— Това много обърка горките монахини. Направо започнаха да си говорят сами.

— Защо?

— Рибарите го нарекоха полпо. Това значи „октопод“.

— Че кой двигател е като октопод? — почуди се Бел.

— Някоя осемцилиндрова „Антоанета“, може би.

— Ами, наричат октопода още „риба дявол“. Само че това няма смисъл, когато опре до двигатели.

Бел попита:

— Какво стана, когато монахините се объркаха?

— Рибарите опитаха с друга дума. Каламаро.

— Какво е това? Сепия?

— Да, така я преведе Мария.

Мария беше красивата монахиня.

— Двигател като сепия или октопод? Доста са различни, всъщност: сепията е дълга и тясна с пипала отзад, а октоподът е тумбест, кръгъл и има осем пипала. Даш, искам да отидеш в библиотеката. Открий какво общо имат госпожа Сепия и господин Октопод.

Юстъс Уийд, роденият в Чикаго помощник на Анди Моузър, поиска от Анди да го освободи за вечерта, за да се сбогува с приятелката си, която живееше в Южната част.

— Върни се преди изгрев — каза му Анди. — Ако времето се задържи ясно, ще полетят към Пеория.

Юстъс обеща, че ще се върне навреме — знаеше, че ще спази това обещание, защото майката на Дейзи ще стои от другата страна на холната врата и ще слухти. Опасенията му, разбира се, се оказаха верни. В девет вечерта госпожа Рамзи се обади от другата стая:

— Дейзи? Пожелай приятна вечер на господин Уийд. Време е за лягане.

Юстъс и червенокосата хубавица Дейзи дълго време се гледаха, сигурни, че ще е по-подходящо време за лягане, когато майка й не е наблизо. Но майка й беше наблизо, затова Юстъс отвърна любезно:

— Лека нощ, госпожо Рамзи — и получи твърдо „Лека нощ“ през затворената врата. Юстъс неочаквано разбра, че госпожа Рамзи не е толкова коравосърдечна, колкото бе предположил. Прегърна Дейзи за истинска целувка за лека нощ.

— Кога ще се върнеш? — прошепна тя, когато устните им се разделиха, за да си поемат дъх.