Клайв Къслър - Състезанието

— А научихте ли още неща за самолетите от приятеля си Марко?

Джозефина въздъхна.

— Не разбирах италианския му, а той говореше много малко английски и все работеше по машините си. — Тя се пооживи. — Но ме научи на едно. Отне ми доста време да разбера какво ми казва, но накрая успях. Каза ми: „Една добра летателна машина трябва да лети — тя иска да лети.“ Не е ли чудесно?

— А вярно ли е? — попита Бел.

— Напълно! — Тя отново постави ръка върху самолета. — Извинете ме, господин Бел, ако нямате други въпроси, ще проверя колко иска да лети тази. Ще ми отнеме известно време да разбера със сигурност.

— Липсва ли ви Марко Челере?

Очите й не се насълзиха, както се случваше понякога според Арчи, но Джозефина призна, че изобретателят й липсва много.

— Беше мил и внимателен. Нищо общо със съпруга ми. Липсва ми, да.

— Тогава сигурно ви носи някаква утеха да летите с последната му машина.

— Благодарение на добрината и щедростта на господин Уайтуей. Той я откупи от кредиторите на Марко, сигурно знаете. — Джозефина хвърли кос поглед към Бел. — Много съм му задължена за това.

— Струва ми се, че ще му се отплатите, като се представите добре в надпреварата за купа „Уайтуей“.

— Трябва не просто да се представя добре. Трябва да спечеля купата „Уайтуей“. Нямам собствени пари. Напълно зависех от Хари, а сега — от господин Уайтуей.

— Сигурен съм, че ще ви е благодарен, ако спечелите състезанието.

— Не ако, господин Бел. — Тя прикова поглед към небето, където един „Блерио“ с белезникав цвят се издигаше, а когато обърна лице към детектива, той не можеше да каже какво има в очите й. — Ще спечеля, господин Бел! Но не за да му благодаря. Ще спечеля, защото ще дам всичко от себе си и защото Марко е построил най-добрия самолет.

По-късно, когато Айзък разказваше на Арчи за разговора с Джозефина, заяви на приятеля си:

— Ако залагах, щеше да е на нея.

— Ти залагаш! — напомни му Арчи.

— Така е, залагам.

— Белмонт парк гъмжи от безработни комарджии, които с удоволствие ще ти вземат парите. Реформаторите от Ню Йорк тъкмо прокараха закон, който забранява залаганията на конни надбягвания. Тази надпревара е манна небесна за букмейкърите.

— Какви шансове дават на Джозефина?

— Двайсет към едно.

— Двайсет? Шегуваш се. Човек може да спечели цяло състояние.

— Букмейкърите са преценили, че тя ще се изправи срещу най-добрите летци в Америка. Преценили са също, че европейците ще ни разкажат играта. Държат всички рекорди в подобни състезания.

Айзък Бел отиде да потърси букмейкър, който ще приеме залог от хиляда долара в полза на Джозефина.

Разбра, че само един приема толкова големи залози, и се упъти към Джони Мъсто, нисък и тантурест мъж на средна възраст, облечен с кариран костюм. Отблизо миришеше на скъп одеколон, какъвто Бел познаваше от бръснарницата на хотел „Плаза“. След забраната на конните надбягвания букмейкърските будки под трибуните бяха заменени от изложбена зала за коли, самолети и моторни лодки.

Мъсто се спотайваше току до нея, сред гората от стоманени подпори на трибуната. Говореше с най-чистия бруклински акцент, който Бел бе чувал извън някое водевилно представление.

— И кво? Сигурен ли си, че искаш да го направиш? — попита Мъсто, който можеше веднага да познае частен детектив, когато го види.

— Напълно — отвърна Айзък Бел. — Всъщност, щом питаш, нека ги направим две хиляди.

— Твое си е погребението. Но нали няма проблем първо да те питам нещо?

— Какво?

— Нагласени ли са нещата?

— Нагласени? Това не е конно надбягване.

— Знам, бе, знам, че не е. Ама е състезание. Нагласени ли са нещата?

— Не са, разбира се. Надпреварата е под надзора на Американското аеронавтско общество. Честни са колкото е дълъг летният ден.

— Да бе, да, ама ей онова момиче е на Хари Фрост жена му.

— Вече няма нищо общо с него.

— Вярно?

Бел долови подигравката в гласа на мъжа. Сякаш Мъсто знаеше някаква шега, която Бел не знае.

— Какво искаш да кажеш с това, Джони?

— Не била с Хари. Що се мотае той наоколо тогава?

— Какво?! — Бел стисна ръката на Мъсто толкова силно, че букмейкърът трепна.

— Вчера видях един, дето беше същият като него.

Бел пусна ръката му, но го прикова с поглед.

— Колко добре познаваш Фрост?

Всички доказателства до момента сочеха, че човекът не е бил виждан от години на подобни публични събития.

Джони Мъсто се изпъчи гордо.

— Най-големите играчи идват при Джони Мъсто. Взимах залозите на господин Фрост, когато посещаваше Белмонт парк.