Клайв Къслър - Състезанието

— Кога е било това?

— Де да знам. Преди четири години, май.

— Значи годината, когато хиподрумът е отворил?

— Да, май да. Повече ми се струва.

— Как изглеждаше той, Джони?

— Огромен тип, рамене като на бик. Пуснал си е брада, както на оня плакат там. — Кимна към плаката на „Ван Дорн“, където го бяха нарисували с брада. — Изглежда като на онази снимка? — Само дето му е пораснала цялата сива. Много по-дърт изглежда, отколкото преди.

— А защо тогава си сигурен, че е бил той?

— Мърмореше си, точно както преди. Блъскаше хора, все едно не са там. Ставаше целия червен без причина. Като суров бифтек червен. Точно както преди да го затворят при откачалниците.

— Ако си бил толкова сигурен, Джони, защо не го предаде, за да прибереш наградата? Пет хиляди долара са много пари, дори за букмейкъра, при когото залагат най-големите играчи.

Мъсто изгледа Бел невярващо.

— Господине, да си ходил на цирк?

— Цирк ли? За какво говориш?

— Питам, ходиш ли на цирк?

Бел реши да му угоди.

— Често. Като малък избягах от вкъщи, за да се присъединя към цирк.

— Слагал ли си си главата в устата на лъва?

— Стига, Джони! Ти си врял и кипял. Знаеш, че от „Ван Дорн“ пазим хората, които ни помагат.

— От Хари Фрост!? Не ме разсмивай!

Над Белмонт парк се спусна нощ. Летците и механиците опънаха платнища върху самолетите си, за да пазят крилете от влага и завързаха машините за клинове от палатки, забити дълбоко в земята, в случай на силен вятър. След това тръгнаха към вагонния парк, за да си легнат. Някъде в далечината от една часовникова кула проехтяха единадесет удара.

На хиподрума всичко беше тихо. Изпод трибуната се показаха две сенки.

Братята Джонас бяха тръгнали от Бруклин с камион за лед и пристигнаха по светло, за да огледат терена. Сега, с луна и звезди, скрити от облаци, те вървяха смело в мрака. Пресякоха пистата и прескочиха вътрешното ограждение. Поеха към самолета на Джо Мъд, защото беше встрани от останалите и се виждаше лесно. Докато приближаваха обаче, чуха хъркане.

Забавиха ход и се промъкнаха по-близо. Двама механици с телосложение на въглищари спяха под крилете.

Джонас се отдръпнаха към далечния край, като гледаха да стоят по-далеч от моноплана на Джозефина, защото преди да се стъмни, бяха видели накацалите край него вандорнски детективи с пушки. Избраха си друга жертва, без да знаят, че е френският „Фарман“ на баронет сър Едисън Сидни Мартин.

Увериха се, че наблизо не спи никой, свалиха платнището от едното двойно крило, чийто силует се показа на фона на тъмното небе и разгледаха структурата му. Не разбираха много от летателни машини, но познаваха укрепваща конструкция, когато я видеха. Единствената разлика между това двойно крило и жп мост беше, че при моста конструкцията се състоеше от кръстосани стоманени прътове, а тук двете паралелни повърхности на крилото се крепяха на дървени пръти, свързани с диагонално опънати метални жици.

Когато разбраха какво дава устойчивост на крилото на фармана, братята Джонас се заеха да го отслабят. Опипом потърсиха обтегача, с който бяха опънати жиците между двете повърхности на крилото.

— Рьоблингова жица — прошепна Джордж. — Добре, че Фрост каза без триони. Щяхме да стържем по това цяла нощ.

Скрили в шепи светлината на едно фенерче, те огледаха обтегача. Около него бе увита метална нишка, за да не се разглоби от вибрациите. Внимателно премахнаха нишката, и завъртяха обтегача, за да охлабят рьоблинговата жица, и да извадят единия край от крилото. След това замениха стоманения болт с алуминиев.

Стегнаха обтегача, така че жицата отново да е опъната, върнаха подсигурителната метална нишка на мястото й и покриха крилото с платнището. Внимателно запомниха кой самолет са саботирали — Хари Фрост искаше да знае — провериха цвета на крилете с фенерчето, напуснаха хиподрума, намериха камиона и поеха към една ферма наблизо, където паркираха и заспаха. Час след това срещнаха Хари Фрост в Хемпстед, както се бяха разбрали, и му съобщиха коя машина са саботирали.

— Опишете я!

— Биплан. С една перка.

— Отпред или отзад?

— Отзад.

— Какъв цвят?

— Син.

Фрост им плати по сто долара — повече от една месечна заплата на умел механик, дори такъв с щедър шеф.

— Не е зле за една нощ — каза Джорджи Джонас на брат си по време на дългия път обратно към Бруклин.

Трябваше обаче да напълнят камиона за лед в отплата на шурея си, който им го даде за тази нощ. Претеглиха товара на един „мост“ по крайбрежието, контролиран от тръста на Американската компания за лед. Четири долара на тон.