Клайв Къслър - Състезанието

Репортерите дращеха по бележниците си.

Баронетът добави:

— С мен успя. Може би част от бъдещето на полетите са легналите рекламни пана.

Айзък Бел се засмя заедно с всички останали. Дългото лице на Едисън Сидни Мартин се озари от облекчение, като на човек, пуснат предсрочно от затвора.

— Хей, Джозефина! — подвикна той.

Джозефина бързаше към жълтия си самолет, навела глава, надявайки се да се промъкне незабелязано.

Тя се спря, помаха на англичанина и след това приятелски подвикна на жена му:

— Здрасти, Аби!

— Ето, няма ли да ви е по-приятно да интервюирате хубава жена? — попита летецът.

Докато репортерите се обръщаха към Джозефина, той скочи във фармана си и извика напрегнато:

— Завърти го, Ръгс, бързичко!

Лайънъл Ръгс, главният му механик, завъртя перката. Двигателят захапа още от първия път и баронетът се издигна над тревата, а зад него се разстла син дим.

Айзък Бел закрачи бързо да препречи пътя на репортерите към Джозефина. Като нищо някой, който й мисли злото, можеше да сложи визитка на шапката си и да се присъедини незабелязан към групичката.

Арчи вече бе предвидил опасността. Преди да я достигнат журналистите, я обградиха детективи с тежки погледи.

— Браво! — Бел похвали Арчи.

— За това господин Ван Дорн ми плаща толкова добре — ухили се Арчи.

— Оня ден ме попита защо още работиш, след като си богат.

— И аз се чудя — отвърна Арчи. — Особено когато ме понижат до „висококласен“ бодигард.

— Специално поисках да си ти. Не си понижен.

— Не ме разбирай погрешно. Джозефина е страшна работа и се радвам, че я пазя. Но истината е, че това е работа за охранителните ни служби.

— Не, не е!

Бел се завъртя и застана пред стария си приятел.

— Не прави тази грешка, Арчи. Хари Фрост иска да я убие и в охранителните служби просто нямаме нито един, който може да го спре.

Арчи беше почти толкова висок, колкото Бел, със също толкова дълги крайници. Бел го беше победил в боксов мач отдавна, но бе единственият. Добрите обноски, чарът и благородният му маниер криеха твърдост, която Бел рядко срещаше сред мъже от неговата класа.

— Твърде надценяваш Фрост — отбеляза Абът.

— Виждал съм го в действие. Ти не си.

— Виждал си го в действие преди десет години, когато си бил хлапе. Вече не си. А Фрост е десет години по-възрастен.

— Искаш ли да те заменя? — попита студено Бел.

— Ако опиташ да ме уволниш, ще се обърна право към господин Ван Дорн.

Известно време двамата се гледаха мрачно. Мъжете наблизо отстъпиха, предполагайки, че ще се развихрят юмруци. Но приятелството им бе твърде искрено, за да се стигне до сбиване. Бел се засмя.

— Ако Ван Дорн ни хване пак да бием чела, ще ни уволни и двамата.

Арчи каза:

— Айзък, кълна ти се, никой няма да нарани Джозефина, докато я пазя! Ако някой опита, ще я защитавам с цената на живота си.

Айзък Бел се почувства по-сигурен, не толкова от думите на Арчи, колкото защото докато го казваше, приятелят му не сваляше очи от нея.

Пълен догоре, безукорно лакиран камион на „Дабълдей, Пейдж и ко“ спря в Белмонт парк. Шофьорът и помощникът му носеха униформени каскети с полирани козирки, в същия зелен цвят като камиона. Спряха при служебния вход на трибуната и разтовариха бали с „Уърлдс уърк“ и „Кънтри лайф“. След това обаче, вместо да напусне района, камионът зави по пътя, свързващ вагонния парк с мястото, където бяха самолетите, следвайки малка камионетка с отворена каросерия. Тя превозваше двигател „Райт“ от един вагон склад към летателната машина, за която бе предназначен.

Детективи на „Ван Дорн“ охраняваха входа към самолетите. Пуснаха камионетката с двигателя, но спряха този след него. Погледнаха двамата мъже в него.

— Къде мислите, че отивате?

Шофьорът се ухили.

— Сигурно няма да ми повярвате, ако ви кажа, че нося неща за четене на летците.

— Прав си, че няма да ти повярваме. Защо сте тук?

— Отзад носим двигател за „Освободителя“. Механиците тъкмо приключиха с него и ни помолиха да им помогнем.

— Къде е техният камион?

— Трябваше да си настроят трансмисията.

— Джо Мъд ми е шурей — намеси се помощникът. — Знаеше, че разнасяме списания. Стига шефът да не разбере, сме окей.

— Добре, минавайте. Знаете ли къде да го намерите?

— Ще го намерим.

Зеленият камион си проправи път по претъпканата морава. Шофьорът караше покрай самолети, механици, автомобили, други камиони, колички и велосипеди. Отзад в камиона бяха натъпкани, толкова нагъсто, че трябваше да стоят прави, десетима от бандата на Род Суийтс. С бомбета и костюми, изглеждаха много по различно от обичайните бабаити, които се грижеха за бизнеса с опиум и морфин. Стояха напрегнати и смълчани, като се надяваха дрехите им да им помогнат да изчезнат сред тълпата зрители, когато побоят приключи. Никой не искаше да се сблъсква с вандорнци, но авансът, който Хари Фрост бе платил, не можеше да бъде пренебрегнат. Вярно е, че и те щяха да получат по няколко удара. Някои може би щяха влязат зад решетките. Но който се измъкнеше, нямаше да работи месеци наред.