Клайв Къслър - Състезанието

Бел забърза към катастрофиралия самолет на Едисън Сидни Мартин. Странно беше съвпадението на катастрофата, отвлякла вниманието на всички, и нападението над Джозефина. Всъщност, едва ли са съвпаднали случайно. Бел беше сигурен, че Фрост така е планирал нещата.

Отдалеч се виждаше, че фарманът се е ударил с носа в земята. Фюзелажът му стърчеше право нагоре като надгробен паметник на клетия Едисън Сидни Мартин, който — ако подозренията на Бел са верни — бе жертва на убийство, а не на инцидент. Съпругата на баронета стоеше до биплана. Висок мъж с каска на летец я бе прегърнал през раменете, за да я успокои. Пушеше. Приведе се леко към нея и прошепна нещо в ухото й. Тя се засмя.

Бел ги заобиколи. Мъжът беше Едисън Сидни Мартин! Беше бял като платно, а от една превръзка над лявото му око се процеждаше кръв. Не бе прегърнал Аби, а се подпираше на нея, но стоеше на собствените си крака.

Бел го погледна удивено, после смазания самолет, а след това отново летеца и попита:

— Кой караше?

Сър Едисън Сидни Мартин се засмя.

— Боя се, че сам преживях цялото приключение.

— Цяло чудо е!

— Рамката поема голяма част от удара — цялото това дърво и бамбук се деформират малко като възглавница, ако ме разбирате. Пилотът има добър шанс да оцелее, ако не падне и не си строши костите, и ако не го затисне двигателят. Е и с много късмет, нали така?

— Съжалявам, че отпаднахте от състезанието.

— Не съм. Но веднага ми трябва друга машина.

Бел хвърли поглед към жена му, която подписваше чековете, и се зачуди дали тя ще допусне съпругът й да лети отново. Аби се усмихна и каза:

— Няколко мозъци от Ню Хейвън експериментират с нещо като „безглав“ къртис. Изглежда многообещаващ.

— Имат лиценз от Бреже, които в момента конструират великолепна машина.

— Какво се случи с тази? — попита Бел. — Защо падна?

— Чух силен трясък. После жиците изпищяха покрай главата ми. Явно някоя част от конструкцията не е издържала.

— А защо?

— Не знам. Никой никога не е попадал на слаба конструкция при фарманите. — Баронетът сви рамене. — Моите хора го оглеждат. Но това е част от играта, нали така? Случват се подобни неща.

— Понякога — отвърна Бел, още по-убеден, че злополуката не е никаква злополука.

Детективът пристъпи по-близо до останките, където Лайънъл Ръгс, главният механик на фармана, отделяше оцелелите части.

— Намерихте ли повредената жица? — попита той.

— Че то почти не са останали неповредени части — отвърна Ръгс. — Толкова здраво се е ударил, че са останали само трески.

— Искам да кажа, скъсала се е жицата и е предизвикала катастрофата. Баронетът каза, че това е предизвикало катастрофата.

— Опънал съм ги там — посочи механикът. — Засега нито една скъсана не виждам. Това е рьоблингова жица. Същата, от която са направени кабелите на бруклинския мост. На практика са неунищожими.

Бел отиде да погледне сам. Едно момче на не повече от четиринадесет донесе още жици. Сложи ги при останалите и се загледа в едно парче. Бел го стрелна с очи и попита:

— Какво има там, синко?

— Нищо.

Бел извади лъскав сребърен долар от джоба си.

— Гледаш, като че ли нещо ти е направило впечатление. Ето!

Момчето улови монетата.

— Благодаря, сър.

— Защо не го покажеш на шефа си?

Момчето довлачи жицата при главния механик.

— Вижте това, господин Ръгс.

— Остави я при другите, момко!

— Но, сър… Вижте.

Лайънъл Ръгс си сложи очилата и вдигна края жицата срещу светлината.

— Да му се не види… Мамичката му, проклет да съм, да му се не види!

Тогава дотича и Димитри Платов. Поклати глава, когато видя останките от фармана. После забеляза Едисън Сидни Мартин, който палеше нова цигара.

— Оцеляваш? Е, късмет!

Бел попита и него:

— Какво ще кажете за това, господин Платов?

Платов взе болтовете и ги заобръща с нарастващо объркване.

— Е, странно! Много странно е!

— Защо е странно?

— Е, алуминий!

Главният механик Ръгс избухна:

— Какво, да го вземат всички дяволи, е правел алуминий на нашата машина?

— Какво искате да кажете? — попита Бел.

Платов отвърне:

— Е нещо, което да го няма. Е… как викате… слабо звено.

— Този винт в края на жицата е от алуминий! — беснееше Ръгс. — Трябва да е от стомана! Тези жици издържат на тонове напрежение, когато машината се движи рязко. Болтът трябва да е поне толкова силен, колкото жицата. Иначе, както казва господин Платов, е слабо звено.

— А откъде се е взел? — попита Бел.