Клайв Къслър - Състезанието

— Няма труп — настоя Бел.

Шефът му го попита:

— Какви доказателства имаш, че не е мъртъв?

Бел скочи от стола и закрачи из апартамента в хотел „Никърбокър“, в който се разполагаше Ван Дорн, когато бе в Ню Йорк.

— Сър — обърна се той към него с формален тон, — по-опитен сте от мен.

— Доста по-опитен.

— Затова знаете, че така наречените предчувствия на добър детектив не са за подценяване.

— Още малко и ще ме убедиш, че съществува шесто чувство — отвърна саркастично Ван Дорн.

— Няма нужда да ви убеждавам — сопна му се Бел, — защото с опита зад гърба си знаете по-добре от мен, че предчувствията и шестото чувство са едно и също.

И двете идват от неща, които сме видели, ала още не ги осъзнаваме.

— А имаш ли представа какво си видял, та да получиш това предчувствие?

— Сарказмът е право на висшестоящия, сър — отвърна Бел. — Може би съм видял колко пъргаво се движи Фрост, сър. Или че по лицето му пролича болка, само когато Арчи го удари, сър, но не и когато стреляхме по него, сър.

— Ще спреш ли да ми викаш „сър“? Моля те!

— Да, сър — ухили се Бел.

— Ама днес си във вихъра си, а?

— Просто се радвам, че Арчи има шанс. Доктор Нюланд-Новики каза, че е най-важно първото денонощие, а той го преживя.

— Кога може да го посетя? — попита Ван Дорн.

— Засега позволяват само на Лилиан. Дори майката на Арчи трябва да чака в коридора. Другата причина да се радвам, е, че Мариан пристига от Сан Франциско. Уайтуей я е наел да снима надпреварата.

Ван Дорн помълча за малко, обмисляйки разговора им. Когато отново продума, бе със сериозен тон.

— Вярно е това, което казваш за предчувствията — или ако не, то поне опитните детективи биха се съгласили с теб.

— Неосъзнатите наблюдения са интригуващ феномен.

— Но… — Ван Дорн вдигна пръст, за да подчертае думите си — опитните детективи също така са съгласни, че предчувствията и шестото чувство са печелили пари за букмейкърите още от първото конно надбягване в историята. Тази сутрин на своя глава си удвоил залога си за безопасността на Джозефина, като си привикал някои от най-добрите ми хора, а те и бездруго трудно покриват цялата страна.

— Уолт Хетфийлд от Тексас — заизрежда смело Бел, без да се извинява, — Еди Едуардс от Канзас сити, Артър Къртис от Денвър, Джеймс Дашууд от Сан Франциско.

— Не бих поставил Дашууд в подобна компания.

— В Калифорния работих с хлапето — каза Бел. — Каквото му липсва в опита, той компенсира с неуморност. А е и най-добрият стрелец с пистолет в цялата агенция. Щеше да отвори на Хари Фрост трето око на челото.

— И тъй да е, прехвърлянето на хора от място на място ми струва пари. Да не говорим за опасността настоящите им случаи да се провалят.

— Преди да ги повикам, говорих с директорите на местните офиси.

— Трябваше да говориш с мен. Още сега мога да ти кажа, че връщам Уолт Тексасеца обратно в Тексас, за да довърши случая с влаковия обир в Сан Антоун, а Артър Къртис ще го изпратя в Европа, за да отвори берлинското ни бюро. Арчи Абът беше намерил добри местни кадри там. Артър Къртис ще ги ръководи, защото говори немски.

— И на мен са ми нужни най-добрите, Джо. Занимавам се с четири неща едновременно: пазя Джозефина, пазя надпреварата, гоня Фрост и разследвам случая с Марко Челере.

— По последното доказателствата също сочат едно — мъртъв е.

— И там също липсва едно нещо — труп.

— Снощи размених няколко телеграми с Престън Уайтуей. Ще се задоволи или с едното, или с другото — с Челере, за да осъдим Фрост, или с Фрост, за да го погребем.

— Бих избрал смъртта на Фрост — каза Бел. — Тогава Джозефина ще е в безопасност и бих могъл да търся Челере на спокойствие.

— Защо ти е, ако Фрост е мъртъв?

— Не обичам убийства без убити. Нещо не е наред.

— Друго предчувствие?

— Ти обичаш ли убийства без убити, Джо?

— Не. Прав си. Нещо не е наред.

Някой плахо почука на вратата.

— Влез! — излая Ван Дорн.

Един помощник-детектив се вмъкна — носеше телеграма за Айзък Бел.

Бел я прочете с мрачно изражение и каза на помощника, който стоеше на пръсти, готов да тръгне:

— Прати им телеграма. Кажи им, че искам много добро обяснение защо плакатите на Фрост са пристигнали толкова бавно в тази банка.

Помощникът изтича навън, а Ван Дорн попита какво става.

— Фрост не е мъртъв.

— Пак предчувствие?

— Току-що е изтеглил десет хиляди долара от клон на Първа национална банка в Синсинати. Малко след това офисът ни там най-после е успял да разпространи плакатите, които отпечатахме за банките. Докато управителят ни се обади, Фрост си тръгнал.