Клайв Къслър - Състезанието

— Може ли да обясните какво имате предвид с „контрол на въртенето“? — попита Бел, за да изпита яснотата на мисълта й.

Тя започна да жестикулира и дългите й грациозни ръце заприличаха на криле.

— Когато аероплано се наклони насам, кондуторе — пилотът — променя формата на крилото, за да го завърти натам и после пак право.

Бел, като си спомни първия си разговор с Джозефина, попита:

— А баща ви случайно да е изобретил нещо, наречено алетони?

— Да! Си! Си! Това ти обяснявам. Алетони!

— Малки крила.

— Моят баща — каза тя и се тупна гордо по гърдите — моят прекрасен баба̀. Вместо да се изкриви цялото крило, се местят само малки части от него. Много по-добре е така.

Бел й подаде бележника си, както и писалката си.

— Можете ли да ми покажете?

Даниела скицира един моноплан и нарисува подвижни части в задния край на крилете. Много приличаше на жълтата машина, с която летеше Джозефина.

— Алетони, това ли е откраднал Марко Челере от баща ви?

— Не само. Открадна и сила.

— Не разбирам.

— Баща ми разбра как се държат крилете, за да ги направи силни.

Насред поредната лавина от английски, осеян с италиански и допълнен с още една скица, Даниела обясни, че монопланите често се разбиват, когато крилото им внезапно се скърши насред полет, за разлика от бипланите, чиито двойни криле били по-здрави. Бел кимна. На вътрешното поле в Белмонт парк често бе чувал същото. Бипланите бяха по-силни — една от причините всички така да се шокират, когато фармана на Едисън Сидни Мартин се строши. Според Даниела Ди Векио, Марко Челере предположил, че слабостта на монопланите не идва от „летателните“ опорни жици под крилото, а от „приземителните“ над него.

— Марко тества своя моноплано с чували пясък, за да направи както при летене — как му викате?

— Да симулира?

— Си. Да симулира натоварването при полет. Баща ми каза, че статичният тест е твърде опростен. Марко приемаше, че крилете не се движат. Приемаше, че натоварването върху тях не се мени. Но те се движат! Не виждате ли, господин Бел? Силата на вятъра и натоварването от маневрите на машината — карико динамик — атакуват крилете от много посоки и не само ги притискат, а и ги усукват. Глупавите тестове на Марко не включваха това — рече тя презрително. — Крилете му бяха твърде неподвижни. Той е меканико, не артиста!

Жената подаде рисунките си на Бел.

На тях още повече личеше приликата с машината, която Джозефина бе убедила Уайтуей да откупи от кредиторите на Марко.

— Опасен ли е монопланът на Марко? — попита той.

— Онзи, който той направи в Сан Франциско? Би бил, ако чертежите не бяха всъщност на баща ми.

Бел продължи:

— Чух слухове, че монопланът, който Марко продал на италианската армия, се е счупил.

— Си! — възкликна гневно тя. — От него тръгнаха бедите. Скованият му моноплано, който тества с чувалите пясък в Италия, се разби.

— Но защо баща ви не е продал своя моноплано „Орел“ на италианската армия, ако е бил по-добър от този на Марко?

— Марко съсипа пазара. Отрови умовете на генералите, настрои ги срещу всички моноплано. Фабриката за моноплано на баща ми фалира.

— Интересно — рече Бел, следейки реакцията й. — И така, и баща ви, и Марко е трябвало да напуснат Италия.

— Марко избяга! — отвърна тя предизвикателно. — Отнесе чертежа на баща ми в Сан Франциско, където продаваше машини на онази богаташка Джозефина.

Баща ми емигрира в Ню Йорк. Надяваше се да продаде своя Акуила моноплано там. Банкерите от Уолстрийт щяха да инвестират в нова фабрика. Преди да успее да ги убеди, италианските кредитори му отнеха всичко в Италия. Беше разорен. Самоуби се с газ в евтина хотелска стая в Сан Франциско.

— Сан Франциско? Нали е дошъл в Ню Йорк?

— Марко го примами там, обеща му пари за изобретенията му. Но всъщност искаше само баща ми да му поправи машините. Умря сам. Без свещеник дори. Затова се опитах да убия Марко Челере. — Даниела скръсти елегантно ръце и се взря в Бел. — Гневна съм. Не луда.

— Виждам — отвърна детективът.

— Но съм затворена с лудите.

— Добре ли се отнасят с вас?

Тя сви рамене. Попипа роклята с дългите си пръсти. Тя бе посивяла и избледняла от много пране.

— Когато съм ядосана, ме заключват сама.

— Ще дръпна доктор Райдър, за да си поприказваме.

Смяташе да го сграбчи за яката и да притисне лицето му в стената.

— Нямам пари за адвокати. Нямам пари за „медицински експерти“, за да убедят съда, че не съм болна.