Клайв Къслър - Състезанието

Стивънс погледна главния си механик.

— Така ли е, Джъд?

Джъд промърмори:

— Повече от това няма накъде, господин Стивънс.

— Крайно време беше! Писна ми да седя и да чакам… Сега пък къде отиваш?

Джъд вървеше покрай релсата с бейзболна бухалка в ръка.

— Трябва да ударя ключа за изключване, когато двигателят наближи края на релсата.

— И тъй ли ще спираш двигателя, когато го качите на самолета ми?! Всички ще ми се наредите отпред с бейзболни бухалки?

— Без тревоги! — извика Платов. — В машината, автоматичен ключ. Това само тест. Виждаш? — Посочи опряния на релсата термодвигател. — Голям ключ.

Само докосни с бухалка, когато премине двигателят.

— Добре, започвайте, гръм да ви удари! Останалите ще стигнат до Мисисипи, докато излетя.

Джъд премина тичешком последните шестдесетина метра и се разположи в единия край на релсата.

— И старт! — извика Платов.

Термодвигателят се задвижи с нисък вой, който премина в цепещ въздуха писък. Бел покри уши, а двигателят се затресе със страшна мощ. Нищо чудно, че механиците уважаваха Платов. Стоманената кутия, изобретена от него, бе по-малка от сандък за пътуване, а сякаш съдържаше силата на модерен локомотив.

Платов дръпна пускателната ръчка и закопчалките, които удържаха двигателя, се отвориха.

Термодвигателят се изстреля по релсата.

Бел не можеше да повярва на очите си. В един миг машината трополеше до него, а в следващия стигна до Джъд. Наистина развиваше феноменална скорост.

И тогава се отвориха вратите на ада. Точно когато Джъд се канеше да удари прекъсвача с бухалката, термодвигателят излезе от релсата. Премина през главния механик, сякаш бе хартиена мишена, хвърли назад останките му, прелетя стотина метра и се вряза право в чисто новия „Ню Хейвън Къртис“ на сър Едисън Сидни Мартин, след което отнесе опашката на един „Блерио“, и накрая се стовари в камион на синдиката Вандербилт.

Миг след това двигателят избухна и потопи камиона в пламъци.

Бел изтича до поваления Джъд, но нямаше начин да му помогне. Докато другите тичаха към унищожения самолет и горящия камион, Бел разгледа релсата, от която се откъсна двигателят.

Платов кършеше ръце.

— Толкова добро беше преди това. Толкова добро! О, клетникът! Вижте!

Стив Стивънс се дотътри.

— И туй ако не е чудо невиждано! Уби главния ми механик и нямам двигател за машината си. Как ще се състезавам сега?

Платов плачеше. Стискаше гъстите си черни кичури и се биеше в гърдите.

— Какво ужасно нещо сторих. Жена имал ли?

— Че коя ще се омъжи за Джъд?

— Е ужасно, ужасно!

Айзък Бел се надигна изпод релсата, избута Стивънс и постави ръка на рамото на Платов.

— Не бих се обвинявал на ваше място, господин Платов.

— Съм аз. Аз командвам. Машина моя. Грешка моя. Убих човек.

— Не сте искал. Нито пък изключителната ви машина. Някой й е помогнал.

— Какво говориш, гръм да те удари? — попита Стивънс.

— Релсата се е счупила. Затова машината е изхвърчала.

— Това е релсата на Платов — провикна се Стивънс. — Отговорността е негова! Той я сложи там. Той е виновен, че се е счупила. Звъня на адвокатите си. Ще се съдим!

— Погледнете тази сглобка — каза Бел и поведе Платов натам, където се бяха разделили двете части на релсата. Платов приклекна до него и присви устни.

— Гайките отвинтовени! — гневно констатира той.

— Отвинтени? — извика Стивънс. — Защото не си ги стегнал… Какво правите, сър! — възкликна той и се отдръпна, когато Бел сложи пръсти под носа му.

— Помиришете това и мълчете.

— Масло. Е, и?

— За да се охлабят по-лесно гайките.

— Да не скърцат — каза Платов. — Да няма шум.

— Релсата е повредена нарочно — обясни Айзък Бел. — Гайките са охлабени достатъчно, за да се разпадне релсата под напрежение.

— Не! — каза Платов. — Проверявам релса всеки тест. Проверих тази сутрин.

— А, ето тогава защо са тези — каза Бел. Приклекна и взе няколко просмукани от масло клечки. — Така го е направил. Натъпкал ги е в освободеното място, за да не личи, когато сте изпробвал релсата. Но, разбира се, те са се счупили, когато релсата е започнала да вибрира. Много коварно!

— Мърда релсата. Термодвигател излита… но защо!

— Имате ли врагове, господин Платов?

— Платов харесва. Платов го харесват.

— Може би в Русия? — попита Бел.

— Не. Оставих приятели. Пращам пари вкъщи.

— Кой би направил нещо такова тогава? — попита Стив Стивънс.

Айзък Бел отвърна:

— Може би някой не е искал да спечелите надпреварата с невероятния двигател на господин Платов.