Клайв Къслър - Състезанието

Макар приликите да бяха поразителни, Бел трябваше да признае, че що се отнася до френските им двигатели, монопланите на Челере и Ди Векио бяха напълно различни. Самолетът на Джозефина се захранваше от обикновен осемцилиндров двигател „Антоанета“ с водно охлаждане — мощен и лек двигател. Ди Векио бе монтирал на своето произведение революционен двигател „Гном Омега“ с въздушно охлаждане. С цилиндри, въртящи се около колянов вал, гномът предлагаше перфектна работа и по-добро охлаждане за сметка на по-голям разход на гориво, трудна поддръжка и примитивен карбуратор, който правеше невъзможно почти всичко останало, освен движение с пълна скорост.

— Може ли да ми дадете съвети как да забавям, за да се приземявам като вас?

Джозефина посочи строго ръчката.

— Преди да започнете да се правите на интересен, научете се да използвате прекъсвача.

Бел поклати глава. Ако го използва многократно, за да спира притока на ток към свещите, може да позабави двигателя.

— Анди Моузър ми каза да внимавам с този прекъсвач, за да не прогоря клапите.

— По-добре те да прегорят, отколкото вие, господин Бел — ухили се Джозефина. — Закрилникът ми, ми трябва жив. И не се тревожете, че така ще бавите двигателя, има предостатъчно инерция, за да продължи да се върти. — Лицето й посърна. — Съжалявам! Съжалявам, че казах, че ми трябвате жив. Как е Арчи?

— Държи се. Тази сутрин ме пуснаха да го видя. Беше отворил очи и мисля, че ме позна… Джозефина, трябва да ви попитам нещо.

— Какво?

— Вижте укрепващите жици.

— Да?

— Забелязвате ли как се свързват там, горе и долу на триъгълните греди?

— Разбира се!

— Забелязвате ли как триъгълниците на практика оформят леки стоманени подпори срещу надлъжно налягане? Върхът над крилото всъщност се издига от широката основа под него.

— Разбира се! Това го прави много силно.

— И виждате ли колко хитро е укрепено при шасито?

Джозефина клекна до Бел и разгледа силната диагонално укрепена подпорка, която свързваше тялото на самолета с колелетата.

— Системата е същата като на вашия „Челере“, нали? — попита Бел.

— Изглежда много подобна… — призна тя.

— Не съм виждал подобно нещо на друг моноплан. Трябва да ви попитам, възможно ли е Марко Челере, така да се каже, да е „заел“ нововъведението си от Ди Векио?

— Разбира се, че не! — отрече категорично Джозефина.

Бел забеляза, че обичайно жизнерадостното момиче като че ли се смути. Джозефина скочи на крака, усмивката й се стопи, а по бузите й изби руменина.

Подозираше или се страхуваше, че съмнението на Бел може да се окаже вярно?

— Или пък Марко го е копирал, без да го съзнава? — попита внимателно детективът.

— Не!

— Марко казвал ли ви е, че е работил за Ди Векио?

— Не!

Внезапно усмивката на Джозефина грейна отново.

Но бе някак самодоволна. Бел се почуди защо. Джозефина вече не бе напрегната и отново стоеше по обичайния си начин, готова всеки момент да поеме нанякъде.

— Марко никога ли не е споменавал, че е работил за Ди Векио?

— Ди Векио е работил за Марко — отвърна тя. Това обясняваше промяната в поведението й. — Но Марко трябвало да го уволни.

— Чух обратното.

— Чул сте лъжа.

— Може би не съм разбрал. Марко казвал ли ви е, че миналата година дъщерята на Ди Векио се опитала да го намушка?

— Онази луда почти го е убила. Оставила е ужасен белег на ръката му. Била е ревнива. Искала да се омъжи за него. Но Марко не искал. Всъщност, каза ми, че баща й я притискал да го стори, за да го върне на работа.

— Марко каза ли ви, че дъщерята на Ди Векио го е обвинила, че е крадец?

Джозефина въздъхна:

— Горката луда! Все приказвала как й е „откраднал сърцето“. Затова я затвориха. Всичко си е измислила.

— Разбирам — промърмори Бел.

— Марко не я е обичал. Никога! Мога да ви го гарантирам, господин Бел.

Айзък Бел мислеше трескаво. Не й вярваше, но за да може да я пази, тя трябва да му вярва.

— Джозефина — усмихна се топло той, — ти си много учтива млада дама, но ще работим заедно дълго. Не мислиш ли, че е време да ме наричаш Айзък?

— Както кажеш, Айзък, щом ти харесва повече. — Тя го изгледа, сякаш го вижда за пръв път. — Имаш ли си момиче, Айзък?

— Да, сгоден съм.

Тя му се усмихна закачливо.

— Коя е късметлийката?

— Госпожица Мариан Морган от Сан Франциско.

— О! Господин Уайтуей я спомена. Тя ще ни снима с кинокамери, нали?

— Да. Скоро ще пристигне.

— Както и господин Уайтуей.