Клайв Къслър - Състезанието

Бел отново дръпна ръчката, за да издигне машината. Получи се. Изравни и повтори отново. Издигаше се на етапи, сякаш изкачва стълби. Всеки път, когато чувстваше самолета по-малко мощен го изравняваше и го издигаше отново, когато набереше скорост. Скоростта подсилва въздуха, спомни си той думите на Джозефина.

Под него Белмонт парк се смаляваше, сякаш го наблюдаваше през обратния край на бинокъл. Показаха се ферми и селца. Вляво мрачно синееше Атлантика. Дим и десетки съединяващи се железопътни релси сочеха към Ню Йорк.

Бел се изненада от една мисъл. Пусна ръчката с една ръка, за да извади джобния си часовник. Толкова се забавляваше, че загуби представа за времето, а това можеше да се окаже катастрофално в буквалния смисъл на думата. Анди Моузър беше налял достатъчно бензин и масло, за да лети около час. Сам-самичък насред небето, Айзък Бел се разсмя на глас. Имаше чувството, че е променил живота си завинаги и че може никога да не се върне на земята.

— Превръзката — каза сър Едисън Сидни Мартин, докато слагаше една на челото на Айзък Бел — тревожи жена ми по-малко от откритата рана. Предполагам, че същото ще важи и за годеницата ви.

— Само драскотина е — каза Бел. — Горката ми летяща машина пострада много повече.

— Само колелетата и дъските, към които бяха прикрепени — успокои го баронетът. — Шасито изглежда наред, макар че като че ли механикът ви не е съвсем на себе си.

Анди Моузър кръжеше край машината и викаше по помощника си.

Едисън Сидни Мартин отстъпи назад, за да разгледа работата си.

— Готово! Кървенето спря. Май ви е нужен повече кураж да се срещнете с годеницата си след инцидента, отколкото ви бе нужен, за да полетите. Бъдете смел, друже! Говорят, че госпожица Морган е изключителна жена.

Бел стигна с колата си до хотел „Гардън сити“, за да се срещне с Мариан, която трябваше да пристигне от Сан Франциско този следобед. Още щом влезе, разбра, че Мариан вече е тук. Господата във фоайето зяпаха иззад вестниците си, пиколата се бяха наредили като войничета, нетърпеливи да бъдат повикани, а домакинът на хотела лично наливаше чая на Мариан.

Бел се поспря, за да погледа високата фина руса жена, откраднала сърцето му. Тя още бе с дрехите от пътя — бледоморава плисирана пола до глезена и жилетка в същия цвят, както и блуза с висока яка и шапка с периферия. Очите й, зелени като коралов риф, бяха по-ярки от смарагдовия й годежен пръстен.

Бел я прегърна силно и я целуна.

— Никога не съм те виждал по-красива!

— Пак ли си се боксирал с някого? — попита тя и посочи превръзката.

— Не, първият ми урок по летене. Открих летателен феномен, наречен „приземителен ефект“. Приземяването на „Орела“ беше истинско предизвикателство.

Анди и помощникът му ще будуват цяла нощ, за да поправят колелата.

— А инструкторът ти как реагира?

Бел посви малко широките си плещи.

— Всъщност… Учех се сам.

Мариан повдигна една перфектно оформена вежда и го изгледа като жена, завършила първия випуск на Правната школа в Станфорд и работила с най-добрите банкери, преди да се посвети на киното и да преуспее там. Тя каза:

— Знам, че Орвил и Уилбър Райт са се учили по същия начин. Но, разбира се, самите те са изобретили машината, с която са летели.

— Няколко опитни летци ми даваха напътствия… Гледаш ме странно.

— Очите ти светят и си се ухилил до ушите, сякаш още летиш.

Айзък Бел се засмя.

— Май че да. Май че винаги ще летя. Макар че и страшно се радвам да те видя.

— Аз също, скъпи мой, изпитвам „любовен ефект“. Толкова дълго не сме се виждали.

Тя се изправи.

— Какво правиш?

— Ставам, за да те целуна отново.

След втората целувка тя рече:

— Детективът на хотела ще дойде да ни пита какво правим пред хората.

— Не се тревожи — засмя се Бел. — Съвсем наскоро хотелът сключи договор с охранителните служби на „Ван Дорн“. От тази сутрин детективът на хотела е наш човек.

— И така — каза тя, когато пак се настани на стола, — разкажи ми как си удари главата. И какъв е този „приземителен ефект“.

— Той ти пречи да се приземиш, защото между крилете на машината и земята се образува въздушна възглавница. Оказва се, че въздухът е по-силен, отколкото можеш да си представиш. По същество, машината не иска да спре да лети и някак трябва да я убедиш — както когато на някой кон му дърпаш юздата.

— Нещо като летящ кон — отбеляза Мариан.

— Явно ефектът е най-силен при монопланите, защото…

— Трябва да ми кажеш какво видя отгоре? — прекъсна го Мариан.