Клайв Къслър - Състезанието

— Скоростта се усеща различно във въздуха. Земята не се размазва, както като гледаш от прозореца на влак или от моя локомобил. Сякаш течеше под мен, колкото по се издигах, толкова по-бавно.

— Колко високо летя?

— Достатъчно, за да видя река Хъдсън. Като я видях, разбрах, че трябва да стигна до нея.

Мариан ококори очи.

— Летял си чак до Хъдсън?!

Бел се засмя.

— Беше по-безопасно отколкото да летя над океана.

И него видях.

— Видял си Хъдсън и Атлантика едновременно! — дивеше се Мариан. — Тогава си видял и небостъргачите на Ню Йорк.

— Стърчащи колони сред дима.

— Искам и аз да дойда с теб и ще взема и камерата си.

— Ще се влюбиш — отвърна Бел. — Видях гигантска есетра на дъното на реката.

— Кога излитаме? — попита нетърпеливо Мариан.

— Ами… хм… летенето е напълно безопасно, разбира се… Но с мен още не е.

Айзък Бел знаеше, че любимата му не отстъпва по целеустременост на Джозефина, затова не се изненада на въпроса на Мариан:

— Чудя се дали Престън Уайтуей би наел летец, който да ме повози?

— Нека се поупражня. До края на надпреварата ще съм му хванал цаката.

— Чудесно! Тогава ще полетим заедно над Сан Франциско. Не мога да чакам! Но нали ще внимаваш, докато се учиш?

— Обещавам!

— Не си позволявам да се тревожа за престрелки и схватки с нож, летенето обаче… е, как да кажа, различно… Не си в стихията си.

— Не задълго. Следващия път, когато видя, че вятърът се сменя, ще се приземя добре.

— Как можеш да прецениш посоката на вятъра, докато летиш? По флагче ли се ориентираш?

— Гледах кравите.

— Кравите!?

— Край парка има мандри и Джозефина ми каза, че кравите винаги пасат срещу вятъра. Като ветропоказатели са и лесно се виждат отгоре.

— На какво друго те научи Летящата любима на Америка?

— Да си държа очите отворени за места за кацане в случай на авария. Но да страня от яркозелени поляни. Твърде са мокри, за да се приземиш на тях. — Бел пропусна предупреждението на Джозефина да избягва резки движения, които биха смачкали крилете му. Нямаше намерение също така да спомене и сухото „Бих внимавал да не попадам в неконтролируеми въздуховъртежи с носа нагоре, ако бях на твое място, друже“ на Едисън Сидни Мартин или пък директните думи на Джо Мъд: „Не си вярвай много, докато не се научиш.“

Мариан прекъсна мислите му.

— По всичко и най-вече по хвалбите на Престън по неин адрес личи, че Джозефина е голям чешит.

— Определено! И ще ми е нужна цялата ти помощ, за да ми помогнеш да я разбера. Междувременно няма да възразя срещу още една целувка. Да кажа ли на детектива да вдигне барикада с китайски паравани и цветя в саксии?

— Имам по-добра идея. Досега камериерките сигурно са разопаковали багажа ми. Нека се отърва от тези дрехи и да се изкъпя. А ти може би ще се качиш, за да вечеряме заедно.

— Да поръчам ли шампанско?

— Вече поръчах — усмихна се Мариан.

— Наистина, скъпи, защо реши да не взимаш уроци по летене? — попита Мариан, когато вече се бяха качили в стаята й.

Изкъпана, свежа и в дълъг смарагдовозелен пеньоар, тя се бе излегнала на един шезлонг. Бел занесе чашите им и седна до нея.

— Няма време. Надпреварата започва следващата седмица, а междувременно трябва да разбера какво става с Хари Фрост и кой е саботьорът, който поврежда самолети.

— Мислех, че Арчи е застрелял Фрост.

— Три пъти го простреля с онзи малък немски пистолет, който настоява да носи навсякъде — Бел поклати ядосано глава. — И аз си мислех, че съм го прострелял. Ранен е, но не е вън от играта. Един банкер в Синсинати ни каза, че челюстта му е била подута и че завалвал речта си, но не приличал на човек с олово в себе си.

— Може би си пропуснал?

— Не и с моя браунинг. Той не пропуска никога! А и видях как Арчи го простреля от упор. Нямаше как да пропусне. Но Фрост е доста едър. Ако куршумите не са засегнали важни органи, кой знае… Загадката си е загадка засега.

Бел имаше навика да обсъжда случаите си с Мариан. Тя беше умна, образована и съобразителна жена и винаги откриваше нова и неочаквана гледна точка към случая.

— И като говорим за странни пропуски — продължи Бел, — самият Фрост е пропуснал един от изстрелите си по Марко Челере. Никой ловец не би направил подобна грешка. Открих, че телескопичният мерник на пушката му вероятно е бил повреден. Още една причина да искам да видя останките на Челере.

— А възможно ли е Хари Фрост да е бил брониран по време на атаката?

— Бронята не спира куршумите, затова рицарите са се пенсионирали — отвърна с усмивка Бел.