Клайв Къслър - Състезанието

Е, вярно беше, че извънредните броеве на неговите вестници отдавна бяха в ръцете на всяко вестникарче в страната. Но репортерите вече търчаха към телефонните будки на пистата и ругаеха, че са ги измамили така и как редакторите щели да им го изкарат през носа.

— Мразя тази проклета статуя! — каза Хари Фрост на Джийн Уийкс.

Уийкс, опитен лодкар от Стейтън Айлънд, се подпираше на кормилния лост на корабчето си за скариди, привързано за калния бряг на Кил ван Кул. То беше дълго седем метра и широко почти три и не бе необичайно за вида си, но олющената боя и вехти палуби криеха бензинов двигател, който го правеше много по-бързо от останалите корабчета в законната търговия със скариди.

— Защо така, господине?

— Привлича чужденци. Имаме твърде много имигранти, не ни трябват повече мелези.

Джийн Уийкс, чието семейство бе емигрирало от Англия, преди още дедите на Фрост да стъпят на „Мейфлауър“ 17 17 Името на кораба, с който британски и холандски заселници пристигат от Европа през 1620 г. — Б.пр. , остави лудият да се пени. Фрост му обеща цяла пачка, за да го прекара. Преди години Уийкс би взел парите и би го изхвърлил през борда. Или би опитал, призна той пред себе си. Лудият беше много едър тип, а издутините под палтото му едва ли бяха манерка и кутия с обяд. Ако искаше парите на лудия, трябваше да си ги заслужи, като му свърши работата.

— Къде казахте, че искате да отидете, господине?

Фрост разгърна един вестник, извънредно издание, и го разстла на покритата с изсъхнала сол пейка до кормилния лост. Докато мърмореше ругатни под носа си срещу бриза, който подръпваше хартията, той показа на Уийкс една карта от първия кръг на надпреварата за купата „Уайтуей“.

— Виж как ще обиколят тъпата статуя и ще тръгнат нагоре по реката.

— Мда.

Едрият тип беше отбелязал едно място на картата с Х.

— Искам да съм тук, а слънцето да е зад мен.

— Има ли промяна в залозите за Джозефина? — Айзък Бел попита букмейкъра Джони Мъсто в нощта преди стартирането на надпреварата.

— Още са двайсет към едно, сър. Хиляда долара за Летящата любима ще ви спечелят двайсет хиляди.

— Вече заложих две хиляди.

— Така е, сър. И възхищавайки се на смелите ви спортни инстинкти, се чудя колко още бихте могли да спечелите с увеличението на първоначалната си инвестиция. Ако малката спечели, може да си купите роудстър и вила в провинцията, за да си го карате дотам.

Заобиколен от облаци одеколон и биячи със студени очи, които прибираха парите и наблюдаваха полицаите, Джони Мъсто вървеше по вътрешното поле и мънкаше:

— Залагайте, залагайте, господа, залагайте! Шансове? Кажете какви, ваши са. За всеки сто долара, ще спечелите петдесет, ако чисто новият „Къртис Пушър“ на сър Едисън Сидни какъв-беше-там пристигне пръв в Сан Франциско. Същото и за французчето Шевалие с неговото „Блерио“. Едно към две, господа, едно към две за Шевалие. Но ако Били Томас лети най-бързо за синдиката Вандербилт, за сто ще получите сто!

— Ами Джо Мъд? Какви са шансовете там? — попита един мъж с голяма пура.

Джони Мъсто се усмихна радостно. Мъж, благословен от съдбата, помисли си Бел.

— Самолетът на човека от народа ви дава рядък шанс за голяма печалба: три към едно. Триста за сто долара, заложени на Джо Мъд. Ама ако търсите питомното, сложете сто на сър Едисън-и-така-нататък и вземете петдесет кинта, за да заведете момичето си до Атлантик сити… Чакай! Какво е това? — Мъж с жилетка на механик и каскет му шепнеше в ухото. — Господа! Коефициентът на сър Едисън-и-така-нататък-какъв-беше-там се е сменил. Сто ще ви спечелят четиридесет.

— Че защо!? — нададе вик един от залагащите, разочарован, че евентуалната му печалба намалява.

— Шансовете му да победи останалите са се подобрили. Механиците му отрязали канарда от предната част на машината му. Решили, че не им трябва преден елеватор, имали си вече отзад. Сър Едисън-и-така-нататък ще лети с безглав самолет. Сега никой не може да го победи!

Същата нощ, саботьорът, предизвикал смъртоносния последен полет на термодвигателя, който уби Джъд и потрошил няколко самолета, нервно потъркваше лакът, докато наблюдаваше механиците на сър Едисън Сидни Мартин да правят последни настройки по новообезглавения къртис на англичанина. Без предния си елеватор машината изглеждаше много стегната.

Саботьорът го бе разгледал по-рано, докато го изпробваха на последните слънчеви лъчи, и се бе съгласил с всички на полето, които си знаеха работата, че къртисът лети много по-добре отпреди, а и като че ли по-бързо. Букмейкърите, които вече се бяха влюбили в шестцилиндровия двигател с деветдесет конски сили на компания „Къртис мотор“ — много благонадежден, според абсолютно всички — водеха вълната от хора, които не спираха да повтарят, че това е фаворитът в състезанието, особено в ръцете на шампион като английския баронет.