Клайв Къслър - Състезанието

— Намерил ли си е?

— Оттогава две от най-бързите корабчета са се покрили. И двете са на типове, които биха го направили за пари. Фрост, ако е бил той, е носил много.

Айзък Бел го тупна по рамото.

— Добра работа, Еди!

Лицето на помощник-детектива, белязано от брутален гангстерски побой, който почти го бе убил, се изкриви в усмивка. Очите му бяха невредими, макар едното да бе полускрито от отпуснат клепач, и сега светеха от гордост.

— Може ли да попитам какво мислите, че значи това, господин Бел?

— Първо, дано да е бил Фрост, а не някакъв бандит, опитващ се да изнесе нещо от някакъв кораб или да измъкне някое приятелче от затвора и да го откара на място с по-милостива юрисдикция. Ако е бил Хари Фрост, значи е търсел стабилно място, откъдето да стреля и след това да се измъкне бързо.

Бел извади дългите си крака от пилотската кабина на „Орела“ и скочи, приземявайки се като акробат на тревата.

— Анди! Бъди в готовност!

— Чакайте! — викна изпитващият. — Къде отивате, господин Бел? Дори не сме започнали изпита!

— Съжалявам! Трябва да довършим друг път.

— Но трябва да имате диплома, за да се включите в състезанието. Това са правилата.

— Аз изобщо не участвам в състезанието. Анди! Пребоядисай го в жълто.

— В жълто?

— Жълтото на Уайтуей. Същото като това на Джозефина. Кажи на момчетата й, че съм наредил да ти дадат колкото аеролак ти е нужен и да ти помогнат с боядисването. Искам го жълт до утре сутрин.

— Как ще ви различават хората? Машините ви и сега изглеждат почти еднакви. Много ще е объркващо.

— Това искам — каза Бел. — Няма да улеснявам задачата на Хари Фрост.

— Ами ако стреля по вас, мислейки ви за нея?

— Ако стреля, ще разкрие позицията си. И тогава ще е в ръцете ми.

— Ами ако ви уцели?

Бел не отвърна. Вече даваше напътствия на детективите си.

— Малкият Еди е открил страхотна следа. Разположете стрелци на лодки по Ийст ривър, Ъпър бей и Хъдсън, чак до Йонкърс. Този път Хари Фрост ще ни падне!

Надпреварата започна и Айзък Бел качи самолета си на около триста метра над Белмонт парк, за да следи за евентуални неприятности. Този следобед ветровете бяха коварни — два пъти отменяха стартовия топовен изстрел заради тях — и макар да бе новак, Бел споделяше любовта на пилотите към летенето нависоко. Джозефина Джоузеф, Джо Мъд, лейтенант Чет Бас, автомобилният състезател Били Томас, фермерът на памук Стив Стивънс и Рене Шевалие — всички предпочитаха височините по причини, формулирани много точно от баронет Едисън Сидни Мартин: „Като падаш отвисоко, имаш време да се спреш. Иначе земята е твърде близо.“

Височината даваше на Бел поразителна гледка към състезателната писта на Белмонт парк. Яркозелената вътрешна част на пистата бе осеяна със самолети във всякакви цветове. Групички механици, които се отличаваха по жилетките и белите ризи, се суетяха около тях, местеха кабели, настройваха двигатели, пълнеха резервоарите и радиаторите. Петдесет хиляди зрители, размахали кърпички, се бяха събрали по трибуните.

Добре че включи задръстванията в плановете си. Над жп парка се издигаха облаци от въглищен дим. Помощните композиции вече се изчакваха една друга, за да поемат към състезателната писта Емпайър сити в Йонкърс. Релсите сякаш бяха оживели от върволицата пълзящи влакове — бавни и тромави като шествие от циркови слонове. Композициите се надпреварваха за позиции при стрелките, инженерите надуваха свирки, спирачите се суетяха, диспечерите викаха, а кондукторите си скубеха косите. Този изпълнен с шумове и дим балет щеше да се играе всяка сутрин, когато летците поемаха към следващата спирка по трасето. Вагонът на Бел вече беше в Йонкърс.

Композицията с временния щаб тръгна още в полунощ, придружена от два шестместни автомобила „Томас Флайър“.

Покривите на всеки товарен вагон и всеки локомотив бяха изрисувани с цветовете и имената на състезателите. От въздуха пилотът можеше с един поглед да разбере дали локомотивът и вагоните под него са на неговия влак, на противниковия или са просто обикновен товарен влак.

Жълтата върволица на „Джозефина спешъл“ се дърпаше от бърз локомотив „Атлантик 4-4-2“ с големи колелета. Подобният на палат личен вагон на Престън Уайтуей беше закачен най-отзад и разделен от личния вагон на Джозефина от хангарния вагон, ресторантския вагон, спалните на механиците, вестникарите и детективите, както и от вагона за коли с ролс-ройса на Уайтуей. Влакът на Джозефина беше пръв. Бел се бе погрижил за това, като им нареди да тръгнат преди зазоряване и да не взимат вагона с втория набор инструменти. Ако всичко се развие по план, „Джозефина спешъл“ щеше да чака в Йонкърс при приземяването й.