Клайв Къслър - Състезанието

Най-после механиците сложиха покривало на машината, изключиха генератора, захранващ работните им прожектори, и вкупом поеха към койките си в жп парка. Като не спираше да се оглежда за вандорнски детективи, мъжът извади дърводелска скоба и свредел от чантата си и се захвана за работа.

— Изпитът ви за сертификат трябваше да е започнал преди пет минути, господин Бел.

Представителят на Аеро клуба чакаше до машината на Бел и нетърпеливо махна с бележника си. Бел скочи на пилотското място на „Американския орел“, хвърли шапката си на един от хората, които щяха да крепят крилото му и си сложи шлема и пилотските очила.

— Готов!

Забави се, защото с Анди преговаряха стратегията в последния момент. Анди и момчетата бяха подготвили моноплана на едно открито тревно пространство, бяха подгрели двигателя и бяха заклинили колелетата.

— За да получите пилотския си лиценз, господин Бел, трябва да се издигнете на тридесет метра и да преминете по маршрута, маркиран от пилоните. След това ще се изкачите на сто и петдесет метра и ще останете там десет минути. След това ще демонстрирате три метода на спускане: безопасно безмоторно спускане в поредица от кръгове, остро спираловидно спускане и леко, постепенно угасване на двигателя. Разбрахте ли?

Бел се ухили.

— Позволено ли е да продължа да се движа, докато съм на сто и петдесет метра за десет минути?

— Разбира се. Трябва да се движите. Иначе машината ще падне. Хайде, да ви видим! Нямам цял ден.

Но двигателят на Бел едва бе започнал да ускорява, когато пълния Грейди Форър, шефът на отдел „Проучвания“ във „Ван Дорн“, дотича през дима от рициново масло, викайки на Айзък да почака.

Бел изчака. Гномът спря ускорението си. Анди Моузър извади сандъка, с който Айзък се бе покачил на моноплана. Грейди се покачи и каза:

— Разбрах как Фрост е оцелял, след като с Арчи го простреляхте.

— Отлично! Как?

— Помниш ли как ти казах, че преди десет години един чикагски свещеник е изработил куршумоустойчива жилетка от няколко слоя особено стегната копринена тъкан, специално изтъкана в Австрия?

— Армията я отхвърли. Тежеше осемнайсет килограма и беше гореща като в ада.

— И все пак. Познай кой е инвестирал в тази жилетка?

— Чикаго… — Бел се досети. — Разбира се! Това е точно каквото Фрост би подкрепил. Да си куршумоустойчив е мечтата на престъпника.

— А човек с неговите размери може да носи подобна тежест.

— Значи единствената рана на Хари Фрост остава счупената от Арчи челюст.

— Следващия път — препоръча Грейди, — си носете топ.

Бел нареди на Грейди да предаде информацията на всички, работещи по случая. Ножове, револвери и други пистолети не могат да навредят на Фрост. Да си носят пушки. И да се целят в главата, за всеки случай.

— Добре, сър — каза Бел на човека от Аеро клуба. — Готов съм за изпита.

Анди посегна да завърти витлото. Бел докосна прекъсвача. Понечи да извика: „Контакт!“ — но вместо това каза:

— Чакай!

— Сега пък какво има? — възкликна изпитващият.

С крайчеца на окото си Бел зърна търчащ към него млад агент на „Ван Дорн“ от нюйоркския офис. Бел даде сигнал на Анди, който отново постави сандъка до самолета. Еди Тобин скочи на него и се приведе толкова близо до Бел, че само той можеше да чува.

— Май че са забелязали Хари Фрост в Сейнт Джордж.

Сейнт Джордж на Стейтън Айлънд беше курортно градче, където Кил ван Кул се срещаше с Ъпър бей. Там бяха издигнати великолепни хотели с прекрасна гледка към нюйоркското пристанище. Оживените брегове на Сейнт Джордж гъмжаха от фериботи, влекачи, шлепове за въглища, парни яхти, рибарски лодки и корабчета за стриди.

— Сигурни ли сте, че е бил Фрост?

— Знаете, че част от родата е в бизнеса със стриди.

— Знам — отвърна Бел, без да добави нищо.

За някои семейства от Стейтън Айлънд, бизнесът със стриди се простираше в дейности, които Пристанищния патрул на нюйоркската полиция наричаше пиратство. Малкият Еди беше сред най-честните хора на този свят и Бел би му поверил живота си. Но кръвта вода не става, заради което Еди Тобин бе необичайно добре информиран частен детектив, що се отнася до мътните води на нюйоркските морски канали.

— Някакъв тип, който много приличал на Хари Фрост — огромен, червендалест, със сива брада — размахвал пачка пари, за да наеме превоз.

— Що за превоз?

— Казал, че искал да е стабилен съд. Широк, като корабче за стриди и скариди. И бърз. По-бърз от пристанищния патрул.