Клайв Къслър - Състезанието

— А ризница от метални брънки?

— Интересна мисъл. С модерната подсилена стомана сигурно можеш да произведеш нещо достатъчно здраво. Един бог знае колко би тежало. Преди известно време пехотата тестваше така наречените куршумоустойчиви жилетки. Твърде тежки и горещи бяха… Много интересно, скъпа моя! Утре сутрин ще наредя на Грейди Форър да пусне момчетата по тази следа.

Мариан се протегна като котка.

— Имаш ли други загадки за разрешаване?

— Няколко.

— Например?

— Къде е тялото на Марко Челере?

— А други?

— Защо италианската дама, от която купих самолета, твърди, че Марко Челере е откраднал тайните на баща й, а Джозефина настоява на точно обратното — че бащата на госпожица Ди Векио е работил за Челере и съответно не е имал тайни за крадене?

— Каква е госпожица Ди Векио?

— Смущаващо привлекателна.

— Наистина ли?

— Толкова привлекателна всъщност, че ми е трудно да повярвам, че Марко Челере или който и да било мъж би й обърнал гръб.

— А ти как успя?

Бел докосна чашата си до нейната.

— Аз съм неуязвим!

— Сляп за красотата? — подразни го тя.

— Влюбен съм в Мариан Морган и в сърцето ми няма място за друга.

Мариан отвърна на усмивката му.

— Може би Марко е гледал към Джозефина.

— Тя е сладка като бонбон, но не е в класата на госпожица Ди Векио. Хубава е, жизнерадостна и кокетна, но е фермерско дете, а не фатална жена. Макар че може би носи подобен устрем в себе си. Не! По-скоро е влюбена в летенето — каза Бел — и е много умела в пилотирането. Някои мъже се чувстват привлечени от успели жени.

— Е, любовта е странно нещо, нали?

— Ако Марко и Джозефина въобще са били любовници. Арчи мисли, че е била влюбена в самолетите му. А както знаеш, Арчи има набито око за тези неща.

— А твоето око какво ти подсказва?

— Честно казано, не знам. Защитава пламенно Марко по въпроса кой на кого е откраднал изобретението, но това може нищо да не означава.

— А може би Джозефина защитава самолета си повече, отколкото хипотетичния си любовник?

— Възможно е — отвърна Бел. — А Марко пък е бил влюбен в момиче, което можело да си позволи да купи самолетите му.

— Всеки е получил каквото иска.

— С изключение на Хари Фрост — очите на Бел помръкнаха, а след това се изпълниха с гняв. — Горкият Арчи! Фрост ще си плати за ужасната болка, която му причини. Недоумявам как някой може да използва такива чудовищни амуниции!

Мариан го хвана за ръката.

— Говорих с Лилиан по телефона. Утре ще се видим в болницата.

— Как звучеше тя?

— Уморена, но и пълна с надежда. Горката! Това е кошмар — най-ужасният кошмар и за двете ни, но аз съм по-голяма от нея и те обичам по-отдавна, затова не се тревожа по същия начин. Лилиан ми призна, че откакто Арчи се върнал на работа след медения им месец, всеки ден се страхувала дали ще се върне жив и здрав. Скъпи, затова ли така рискуваш с летенето? Защото се тревожиш за Арчи или се опитваш да компенсираш за случилото се с него?

— Винаги съм искал да летя.

— Но дали сега не искаш по грешни причини? Айзък, знам, че никога не те товаря с тревогите си. Но летенето изглежда необикновено рисковано в този момент. Какво можеш да сториш от въздуха, ако Фрост стреля по нея?

— Да отвърна и да довърша Хари Фрост веднъж завинаги!

— Кой ще лети, докато стреляш?

— Мога да управлявам с една ръка… е, ако трябва да съм честен — призна той с горчива усмивка, — скоро ще мога да управлявам с една ръка. Днес се държах здраво и с двете.

Мариан протегна ръцете към него.

— Ще ми покажеш ли колко здраво си се държал?

— Би ли ми дала съвет за онзи номер с бързото изравняване, точно преди да кацнеш? — попита Бел. Надпреварата започваше след три дни и той си бе насрочил тест за сертификат в Аеро клуба.

— Не го прави! — отвърна през смях Джозефина. — Това е най-добрият ми съвет. Упражнявай се с прекъсвача и не опитвай трикове, които машината ти не умее.

— Моите алетони са същите като твоите.

— Не са! — усмивката й се скри.

— Укреплението на крилата е същото.

— Подобно.

— Също толкова силно.

— Не бих разчитала на това — каза тя сериозно.

Темата винаги я изправяше на нокти, но Бел забеляза, че вече не повтаря предишното си твърдение, че бащата на Даниела е работил за Челере. Сякаш подозираше, че обратното е истината.

Бел внимателно продължи:

— Може би имаш предвид, че аз няма да мога да се справя.

Тя отново се усмихна, благодарна, че Бел е сменил темата.