Клайв Къслър - Състезанието

— Виждал съм да използват подобни болтове, но не бих допуснал, че са сложили и на наши машини!

Бел се обърна към руснака.

— Виждал ли сте да използват такива болтове по подобен начин?

— Алуминият е лек. На скоби, на рамки — да. Но за болт? Само глупаци. — Руснакът върна болта на Лайънъл Ръгс, а обичайно веселото му лице бе необичайно строго. — Който направил, да го гръмнат!

— Лично ще натисна спусъка, ако открия копелето! — отвърна механикът.

Айзък Бел се отправи към вагона склад, в чийто ъгъл Арчи беше устроил временен щаб. Разгледа докладите на детективите от „Ван Дорн“, както и телеграфните и телефонните новини. Въпреки раните си, Хари Фрост още не беше заловен.

Или по-точно — колкото и да не искаше Бел да го признае — Хари Фрост беше изчезнал.

Всички болници бяха предупредени да внимават за него и да ги информират, ако се появи. До момента нямаше информация от нито една. Фрост може би умираше в някоя канавка или вече бе мъртъв. Може би се криеше из фермите около пистата или пък беше стигнал до Бруклин, където гангстерите щяха да го приютят срещу заплащане и да му осигурят санитари и лекари. А можеше да е избягал към земеделските окръзи Насау или Съфък, или на север, към обширните ловни полета на Лонг Айлънд, където американските големци насъскваха хрътки срещу дивеча.

Бел телефонира до офиса в Ню Йорк. Поръча да изпратят още агенти от Манхатън, както и да държат под око влаковете, метростанциите и фериботите.

Разпрати и помощник-детективи по болниците, със строги указания да не се намесват, а само да звънят за помощ, ако забележат Фрост. Щом направи всичко по силите си да затегне пръстена около Хари Фрост, Бел остави десетина детективи със заповеди да не се отделят от Джозефина и отпраши към болница „Насау“ в Минеола, където откараха Арчи.

Прекрасната съпруга на Арчи, Лилиан, млада русокоса жена на деветнадесет, стоеше пред операционната с дълга наметка, покрита с прах от пътя от Ню Йорк. Изключително светлите й сини очи бяха сухи и гледаха съсредоточено, ала лицето й беше застинало в ужасена маска.

Бел я прегърна. Той запозна Лилиан и Арчи. Усещаше, че духовитата единствена дъщеря на овдовял железопътен магнат ще донесе радост в живота на приятеля му. Оказа се прав — двамата млади се обожаваха. После убеди закостенелия й баща да види Арчи като този, който е, а не като още един ловец на наследства. Ти промени живота ми , каза му Арчи в деня на сватбата. Всъщност Бел още години преди това промени живота на Арчи, като му предложи да стане детектив във „Ван Дорн“. Защо ли му трябваше?

От операционната излезе един хирург с мрачен вид. Като видя, че Бел е прегърнал Лилиан, като че ли му олекна — щеше да му е по-лесно да й каже тежката новина с приятел до нея.

— Лекарят е тук — прошепна Бел.

Лилиан се обърна трескаво към хирурга:

— Кажете ми!

Лекарят се поколеба. За Айзък Бел, Лилиан Осгуд бе сестричката, която никога не бе имал. Забравяше колко е красива и колко им е трудно на повечето мъже да разговарят с нея спокойно. В този ужасен миг на Бел му се стори, че лекарят не смееше да продума, за да не я разплаче.

— Кажете ми! — повтори тя и хвана лекаря за ръката. Това сякаш му даде кураж да продължи.

— Съжалявам, госпожо Абът. Куршумът е нанесъл много поражения, разминал се е на косъм със сърцето и е строшил две ребра.

Като че ли в сърцето на Бел зейна бездна.

— Мъртъв ли е?

— Не… Още не.

— Безнадеждно ли е? — попита Лилиан.

— Щеше ми се да можех…

Бел прегърна още по-здраво момичето, което започна да се отпуска в ръцете му.

— Нищо ли не може да се направи? — попита той.

— Не… не и аз.

— А друг? — настоя Бел.

Лекарят въздъхна дълбоко.

— Само един човек би могъл да опита да направи нещо… Нюланд-Новики… В Бурските войни 16 16 Бурските войни — Териториални войни в Южна Африка от края на 19-и век, между бурите, потомци на холандски, френски и немски заселници, от една страна, и Великобритания, от друга. — Б.пр. е разработил нови методи за операция на огнестрелни рани. За съжаление, доктор Нюланд-Новики…

— Доведете го! — извика Лилиан.

— Далеч е. На лекции в Чикаго.

Айзък Бел и Лилиан Осгуд се спогледаха с надежда.

Докторът продължи:

— Но дори Нюланд-Новики да се качи на влака навреме, съпругът ви не би преживял осемнадесетте часа, за които хирургът ще пристигне. Деветнадесет, от тук до Лонг Айлънд. Не можем да го преместим в Ню Йорк.