Клайв Къслър - Състезанието

Напълно хладнокръвен, червенокосият детектив вдигна пистолета, за да довърши Фрост между очите. Преди обаче да стреля, друг нападател изби оръжието от ръката му с верига.

Айзък Бел мръдна вляво и стреля над рамото на Арчи. Нямаше съмнение, че отново уцели Фрост. Ала червендалестият великан успя да стреля от упор в Абът.

Уеблито изтрещя като топ.

Арчи залитна, почти вдигнат във въздуха от кухия куршум в гърдите си. Краката му се подкосиха. Фрост прибра револвера в джоба си и премести ножа в дясната си ръка, приковал горящия си от ярост поглед в Джозефина.

Докато падаше, Арчи нанесе мощно ляво кроше на Фрост.

Бел знаеше, че в това кроше тежко раненият му приятел е вложил последните си сили. Арчи уцели Фрост право в челюстта с такава сила, че костта изхрущя. Фрост се опули от изненада. Ножът падна от отворените му пръсти.

Бел почти го бе настигнал. Не можеше да стреля — Джозефина му пречеше.

Фрост се завъртя и побягна.

Бел понечи да го догони. Но докато прескачаше тялото на падналия си приятел, зърна кървава пяна да се надига от палтото му. Без колебание, той приклекна до него.

— Лекар! — извика той. — Бързо! Лекар!

Бел разряза палтото и ризата на Арчи с острия си нож. От раната продължаваше да излиза въздух. Бел се огледа. Хората зяпаха. Ала у лицето на един човек се четеше самообладание и желание да помогне.

— Джозефина! — Подаде й ножа. — Бързо! Отрежи ми парче плат от някое крило. Ето толкова голямо. Лекар! — продължи да вика Бел. — Мърдайте, бе, хора! Намерете лекар!

След секунди Джозефина се върна с точно отрязано квадратно парче жълт плат.

Айзък го притисна върху раната и закрепи с длани три от ъглите върху кожата на Арчи. Докато той дишаше, въздухът излизаше от раната, но Бел не му позволяваше да влиза отново оттам.

— Джозефина!

— Тук съм!

— Трябва ни още плат, за да завържем това.

Тя бързи свали пилотския си гащеризон, а после и блузата си и без колебание я разряза на ивици.

— Помогни ми да ги прекараме под него.

Бел обърна Арчи на една страна, а Джозефина се зае да подпъхва лентите под него. Бел завързва двата края.

— Вземи онези платнища и го завий да се стопли. Лекар!

Най-сетне се появи някакъв лекар. Стовари чантата си на земята, клекна до Арчи и опипа пулса му.

— Добра работа — каза той, докато оглеждаше кръпката. — Лекар ли сте?

— Виждал съм как се прави — отвърна кратко Бел. На собствения ми гръден кош, би добавил. Беше на двадесет и две и тогава на неговото място беше Джо Ван Дорн, който се опитваше с отработени движения да спаси живота на ученика си, докато по бакенбардите му течаха сълзи.

— Какво го е простреляло така? — попита лекарят.

— Кух куршум .455-и калибър.

Лекарят спря работа си за миг.

— Приятел ли ти е?

— Най-добрият ми приятел.

Лекарят поклати глава.

— Съжалявам, синко! Ненапразно ги наричат куршуми — убийци.

— Трябва ни линейка.

— На път е. На английския летец, който се разби, няма да му трябва.

След минути Арчи беше качен в линейката и пътуваше към болницата, под грижите на двама лекари. Междувременно детективите на „Ван Дорн“ успяха да се прегрупират и да оформят кордон около Джозефина.

Хари Фрост обаче бе изчезнал.

Бел бързо организира издирването на Фрост. Първото нещо, което направи, бе да нареди да се претърси всяка болница в района.

— Уцелен е поне три пъти — каза той, — може би и четири. А и Арчи му строши челюстта.

— Хванахме двама от техните, Айзък. Бруклински бабаити. Познах единия, работи за Род Суийтс, опиумния крал. Какво да ги правим?

— Вижте какво можете да изкопчите от тях, преди да ги дадете на ченгетата.

Бел не се съмняваше, че Арчи е омаял местните полицаи още щом е пристигнал. Беше обичайна практика да се сближават и да разберат на кого могат да разчитат да им помогне в извънреден случай.

— Вече пеят. Фрост им платил по сто на човек. Дал им парите предварително, за да могат да ги скрият при приятелките си, ако ги хванем.

— Добре. Едва ли знаят нещо повече за Фрост. Но вижте дали все пак няма да научите още нещо. После ще ги предадем на полицаите. Кажете им, че „Ван Дорн“ ще повдигне обвинение, за да ги оставят в ареста.

Бел отиде да види Джозефина, за да разбере как е след случилото се и да се увери, че охраната е увеличена, докато не заловят Фрост.

— Добре ли сте?

— Ще летя.

— Сега?

— Летенето ми прояснява главата.

— Не трябва ли да смените плата с дупката?

— Не отрязах плат от важна част.