Клайв Къслър - Състезанието

— Върви му с дамите, като че ли… — промърмори Бел.

Арчи обясни, че това са жените, приятелките и майките на съперниците му.

Платов енергично жестикулираше с инженерска сметачна линия и Бел не пропусна проблясъкът на луд учен в погледа му. Макар че руснакът изглеждаше не толкова опасен, колкото ексцентричен, особено като се има предвид, че обръща доста внимание на обожателките си.

— Търси си инвеститор — каза Арчи. — Надява се някой пилот да опита да лети с това. Засега никой не е готов да се откаже от витлата. Но може да му излезе късметът. Онзи дебелак в бяло е плантатор на памук от Мисисипи и има повече пари, отколкото мозък. Плаща, за да изпробват двигателя върху истински самолет. Господин Платов? Бихте ли дошъл, за да обясните на приятеля ми господин Бел как работи съоръжението ви.

Изобретателят докосна с устни няколко от ръкавиците на дамите край себе си, наклони шапката си и дойде при тях. Ръкува се с Бел, поклони се и чукна с пети.

— Димитри Платов. Идеята е, по-добра моторно мощна лет-машина. Платов демонстрира нея.

Бел се заслуша внимателно. „Термодвигателят“ използваше малък автомобилен мотор, за да захрани компресор. Компресорът впръскваше течен керосин през дюза, а искра подпалваше нестабилната течност и създаваше тяга.

— И прави реактивност! Реактивност бута.

Бел забеляза, че шумният руснак се харесва на хората наоколо. Лошият му английски караше омазаните с грес механиците да смеят, но пък обсъждаха новия двигател с уважение. Също като автомобилните механици, и самолетните обичаха да човъркат из машините, за да ги направят по-мощни и по-бързи.

Ако работи, казваха те, термодвигателят има добър шанс да спечели, защото се справя с трите най-големи проблема на летателните машини — голямо тегло, недостатъчна мощност и вибрациите, които заплашваха да натрошат крехката арматура. Засега термодвигателят бе прикрепен към релса, по която неколкократно бе „летял“ с голяма скорост. Истинският тест щеше да дойде, когато го сложат на самолета на плантатора.

— Идеята е не бутала се тресат, не витла се чупят.

Механиците наоколо закимаха одобрително. Поне на теория двигателят на Платов трябваше да вози гладко като турбина, за разлика от бензиновите, от които на летеца можеха да му изпопадат зъбите. Дотича друг механик.

— Господин Платов! Господин Платов! Елате, моля ви, в нашия вагон склад.

Платов грабна една кожена торба и забърза след човека.

— Това пък какво беше? — попита Бел.

— Той е първокласен машиностроител — каза Арчи.

— Издържа се, като работи на свободна практика, майстори части. Вагоните складове си имат стругове, преси, точила и всичко необходимо. Ако им притрябва част, Платов може да я направи по-бързо, отколкото да я докарат от фабриката.

— Ето го и нашето момиче! — възкликна Бел.

— Най-после! — въздъхна с облекчение Арчи.

Бел не отлепваше поглед от жълтото петънце на хоризонта. То бързо се уголеми. По-скоро, отколкото Бел очакваше, петънцето се превърна в елегантен моноплан. Двигателят работеше впечатляващо безшумно.

Арчи каза:

— Това е този „Челере“, който Престън Уайтуей откупи от кредиторите на Марко.

— Пред последното произведение на Марко повечето от останалите самолети приличат на хвърчила — отбеляза Бел.

— Бърз е, спор няма — съгласи се Арчи. — Но твърдят, че не е толкова здраво сглобен, колкото бипланите. Мълви се, че затова фалирал Марко.

— Какво се мълви?

— В Италия Марко сключил договор с италианската армия за една от машините си, теглил голям заем, който щял да изплаща с хонорарите си от военния самолет, и имигрирал в Америка, където построил няколко обикновени биплани и ги продал на Фрост. Взел още един заем, за да построи този, с който тя лети сега. Само че в Италия от военния му самолет паднало едно крило и летецът генерал си счупил и двата крака.

Армията прекратила договора и Марко станал… както там се казва персона нон грата. Не знам дали е вярно, но всички механици са съгласни, че монопланите не са толкова силни, колкото бипланите.

— Но цялата сила на биплана е за сметка на скоростта.

— Може би, но летците и механиците, с които говорих, казват, че най-трудно ще е не да стигнеш пръв, а въобще да стигнеш до Сан Франциско. Ако търсиш само скорост, не би могъл да довършиш надпреварата.

Бел кимна.

— Да, автомобилът, който спечели автомобилното състезание от Ню Йорк до Париж, не беше най-бързият, но беше най-здрав. Да се надяваме, че Престън не е купил на клиентката ни летяща смърт.