Клайв Къслър - Състезанието

Във въздуха фучаха летящи машини, спускаха се и правеха завои — свободни като птици, но сто пъти по-големи. В небето се виждаше огромно разнообразие от самолети.

Някои бяха три пъти по-дълги от състезателен автомобил, а крилете им се простираха на повече от десет метра. Имаше и по-малки, които прелитаха насам-натам като водни кончета.

Шумовете също бяха вълнуващи. Всеки вид двигател имаше свой собствен звук.

Чуваше „Шляп! Шляп!“ от радиалния трицилиндров „Андзани“, резкият грохот на четирицилиндровия „Къртис и Райт“, гладкото гъргорене на великолепния „Антоанет“ V8, който Бел познаваше от състезателните лодки, както и нескончаемото „Пат! Пат! Пат!“ на ротативните френски „Гном Омега“, чиито седем цилиндъра нетипично се въртяха около централен колянов вал и бълваха дим от рициново масло, който миришеше на восък от свещи.

Бел откри Арчи при огромната палатка, също толкова яркожълта, колкото банера върху сградата на „Инкуайърър“. Двамата детективи се ръкуваха радушно. Арчи Абът бе почти толкова висок, колкото Айзък Бел, червенокос, с привлекателни сиви очи и ослепителна усмивка. Винаги бе гладко избръснат. Едва забележимите белези по високото му чело показваха, че има опит на ринга. Двамата бяха близки приятели още от колежа, когато Арчи се боксираше за Принстън, а Бел го нокаутира от името на Йейл.

Арчи добре се беше възползвал от времето си тук. Успял бе да се сприятели с всички участници и организатори. Детективите му — дегизирани като механици, репортери, продавачи на хотдог и захаросани пуканки, както и „официалните“ — в костюми и бомбета, изглеждаха запознати с територията си и бяха постоянно нащрек. Но Арчи не можа да добави нищо ново към информацията за Джозефина и Марко Челере, а и това, което знаеше, не бе нищо повече от спекулация.

— Били ли са любовници?

Арчи сви рамене.

— Не мога да ти кажа. Малко се натъжава, когато спомена името му. Но всъщност голямата й страст е летателната машина.

— Дали не се натъжава от липсата на уменията му?

— Не знам. Самата тя е механик магьосник. Може сама да разглоби машината и да я сглоби, ако се наложи. Каза ми, че там, където ще лети, няма да има механици.

— С интерес очаквам да я видя. Къде е тя?

Арчи вдигна пръст към небето.

— Там.

Двамата огледаха синевата. В небето маневрираха десетина самолета.

— Вероятно Уайтуей е боядисал машината й в жълто.

— Да. Като тази палатка е.

— Не я виждам.

— Тя не е с останалите. Лети сама.

— Откога я няма?

Арчи извади часовника си.

— От час и десет минути — обяви, явно недоволен, че няма и следа от младата жена, чиито живот и безопасност му бяха поверени.

Бел каза:

— Как, за бога, да я наблюдаваме, ако не я виждаме?

— Ако можеше да стане моето — отвърна Арчи, — щях да летя с нея. Но е против правилата. Ако състезателят има спътник, го дисквалифицират. Онзи Уейнър обясни, че няма да е честно спрямо останалите, защото спътникът може да помага.

— Трябва да измислим по-добър начин да я наглеждаме — отбеляза Бел. — Когато започне състезанието, за Фрост ще е още по-просто да я причака някъде по маршрута.

— Мисля да разпределя хора на покрива на поддържащия вагон с бинокли и пушки.

Бел поклати глава.

— Виждаш ли всички вагони в парка? Като нищо ще попаднеш в задръстване.

— Мислех и за няколко автомобилисти, които да се движат напред.

— Това ще помогне. Две коли, ако намеря кой да ги кара. Господин Ван Дорн вече се оплаква, че съм взел всички кадри на агенцията. Кой е на онзи самолет, зеления?

— Били Томас, автомобилният състезател. Наеха го Вандербилтови. Лети с „Къртис“. От синдиката Вандербилт купиха три, за да си избере най-бързия. По шест хиляди единия. Наистина искат да спечелят. Ето и французина Рене Шевалие.

— Шевалие, който управляваше онази машина през Ламанша.

Елегантният моноплан „Блерио“ вече бе хванал окото на Бел. Машината изглеждаше лека като водно конче. Крилата и вертикалните стабилизатори бяха свързани от четири надлъжника, фиксирани с напречници и кабелно обтягане. Шевалие седеше зад крилото, отчасти предпазен от нещо като кабинка, която го скриваше почти до гърдите. Включваше и изключваше ротативния си двигател „Гном“, за да забави, докато се приземява.

— Като приключа с тази задача, ще си купя и аз такъв.

— Завиждам ти — каза Арчи. — С удоволствие бих се пробвал да полетя.

— Хайде. Ще се учим заедно.

— Не мога. Друго е, когато си женен.