Клайв Къслър - Състезанието

Фрост за секунди се разбра със Суийтс и забърза към бара „Червената кука“, където обикновено висяха братята Джордж и Питър Джонас, специалисти по повреждане на спирачки и резервоари на камионите, разнасящи вестници. Пред убедителните пачки саботьорите се надпреварваха да му обясняват колко по-лесно е да повредиш самолет, отколкото автомобил.

— Цаката е в жиците, които ги държат — каза Джордж, а Питър довърши мисълта на брат си:

— Някоя жица сдава багажа, пада крило, пада и тя.

Хари Фрост бе прекарал много часове, наблюдавайки жена си по авиаторски срещи.

— Летците знаят това. Проверяват си жиците, всеки път, преди да излетят.

Братята се спогледаха набързо. Не знаеха много за летящи машини, но познаваха принципите на машините като цяло, а всъщност не бе нужно повече, за да счупиш някоя.

— Да, проверяват ги — рече Джордж. — Гледат дали са здрави, прави, държеливи.

— Тъй че, както казвате, господин Фрост — продължи Питър, — няма да се промъкнем с някой трион.

— Само че — каза Джордж — невинаги проверяват сглобките, които свързват жицата с крилото. — Хвърли поглед към брат си и Питър добави: — Ще издърпаме един от стоманените болтове.

— Ще го заменим с алуминиев. Изглежда по същия начин, но е по-слаб.

— Няма да разберат.

— Излитат.

— Правят някаква маневра.

— Болтът изхвърча.

— Крилото пада.

— Стават на летящи подпалки.

Фрост се върна във Фратбуш с тролея. Беше неочаквано спокоен.

Отново бе в действие. Толкова дълго бе мързелувал.

За пръв път от кошмара на изневярата се чувстваше изцелен, отново жив, макар и да се криеше. Важното беше, както винаги, да се движи бързо, преди да разберат какво прави, и никога да не прави, каквото очакват.

Взе влака до квартал Ямайка в Куинс. В едно бюро за коли под наем взе най-скъпата, която имаха — марка „Пиърс“. Пое покрай млечните ферми в окръг Насау, стигна до градчето Гардън сити и спря пред хотел „Гардън сити“. Сградата беше величествена. Преди Джозефина, преди шофьора и лудницата, тук се беше движил в компанията на Шуйлер, Астор и Вандербилт 13 13 Някои от големите бизнес династии в САЩ от началото на ХХ век. — Б.пр. .

От персонала не го познаха. Плати за голям апартамент на последния етаж и си поръча вечеря в стаята. Изпи бутилка вино с нея и заспа неспокойно, преследван от странни сънища.

Призори Хари се изправи стреснат в леглото, зашеметен от шума на вършачки. Сърцето му блъскаше, докато слушаше писъка на колелцата на количките със сутрешната каша, които пазачите бутаха по коридора. Лъжиците дрънчаха по металните паници… Шумовете на сиропиталището… Малко по малко Хари започна да се връща в реалността. Леглото беше меко, а стаята — тиха. Пред отворените прозорци белите завеси се издуваха от топъл ветрец. Нямаше решетки. Не беше в лудницата. Никой не го бе завлякъл обратно в сиропиталището. Хари Фрост се усмихна. Нямаше вършачки. Самолети, не вършачки. Това бяха сутрешните тренировки в Белмонт парк.

Закуси в леглото, на пет километра от хиподрума, където Джозефина и поредните й обожатели настройваха самолетите си за надпреварата.

— Къде е Джозефина? — попита Айзък Бел детективите на пропуска към пистата.

— Във въздуха, господин Бел.

— А Арчи Абът?

— Там, при жълтата палатка, сър.

Бел стигна до Белмонт с взет назаем „Пиърс-Ароу“, за да разпита Джозефина за навиците на съпруга й и помощниците, към които би могъл да се обърне. Тя бе единственият човек, живял с него в годините му на отшелничество и дори може би имаше представа къде се укрива той.

Бел веднага отбеляза в ума си, че Уайтуей е избрал идеално място за начало на надпреварата. Вътрешната част на хиподрума Белмонт беше огромна. Пистата му бе най-дългата в страната — над два километра, а полето в средата бе с размерите на малка ферма. Почти двестате декара трева се виждаха идеално от трибуни, побиращи хиляди зрители. Имаше място за множество двестаметрови отсечки, в които машините да набират скорост и да се приземяват, както и за палатки, временни хангари, място за автомобили и камиони. Железопътният парк за поддържащите влакове беше от другата страна на трибуните.

Бел вдиша дълбоко вълнуващата смес от изгоряло масло, гума и газолин. Почувства се на мястото си. Миришеше като на събиране на спортни автомобили, но още по-наситено, заради лака, с който летците покриваха машините си, за да изолират материалите, опънати по рамките им. На земята гъмжеше от самолети и хора. За разлика от автомобилните събирания обаче, всички погледи бяха насочени към яркото синьо небе.