Клайв Къслър - Състезанието

— За какво говориш? Лилиан няма да има нищо против. Тя кара състезателни коли. Сигурно и тя ще иска самолет.

— Нещата се променят — сериозно каза Арчи.

— Какво искаш да кажеш?

Арчи се огледа и понижи тон.

— Не искахме да кажем на никого, докато не сме сигурни, че всичко е наред. Но няма да се залавям с опасно хоби, когато май ще имаме деца.

Айзък сграбчи Арчи под мишниците и го вдигна от земята.

— Великолепно! Поздравления, Арчи!

— Благодаря! Можеш да ме пуснеш…

Хората зяпаха учудени. Не се виждаше често как един висок мъж вдига друг висок мъж и го тръска като кученце.

Айзък Бел не беше на себе си от радост.

— Чакай Мариан да чуе! Толкова ще се радва за теб. Как ще го кръстите?

— Ще видим първо какво е.

— Може да си вземеш самолет, когато тръгне на училище. Дотогава летенето ще е още по-безопасно.

Още един самолет наближаваше пистата.

— А чий е този син „Фарман“?

Фарманът, също френски самолет, беше биплан с едно витло, обърнато към опашката. Изглеждаше изключително стабилен и се спускаше сякаш по вода.

— На сър Едисън Сидни Мартин.

— Може да победи. Спечелил е всички английски надпревари и лети с най-добрите самолети.

— Беден като църковна мишка, макар че е баронет — отбеляза Арчи, — но пък си има богата съпруга.

Арчибалд Ейнджъл Абът Четвърти, чиито предшественици бяха сред първите управници на Ню Амстердам 14 14 Ню Амстердам — първото име на Ню Йорк. — Б.пр. , познаваше също толкова добре немската, френската и британската аристокрация, колкото и богатите нюйоркчани, благодарение на дългия си меден месец в Европа — одобрен официално от Джоузеф Ван Дорн, в замяна на информация за възможни клонове на агенцията отвъд океана. Той продължи:

— Бащата на жена му е богат лекар от Кънектикът. Тя му купува самолетите и се грижи за него. Той е много стеснителен. А като говорим за богати благодетели, ето го и момчето на чичо Сам 15 15 Чичо Сам — наименование на американското правителство и по-конкретно на армията. — Б.пр. — лейтенант Чет Бас. Управлява райта на Сигналния корпус на армията.

— Познавам Чет от училище. Когато отвори уста за бъдещето на въздушните бомбардировки, ще трябва да го застреляш, за да му я затвориш. Но, ако трябва да съм честен, има право. С постоянните приказки за война в Европа, офицери от армията непрестанно кръстосват по авиационни събирания.

— Онзи червеният също ли е райт? — удиви се Бел, объркан от странната смесица прилики и разлики. — Не, не е възможно! — възкликна той, докато самолетът се приближаваше. — Витлото сочи напред. Това е биплан трактор.

— Това е шампионът на работническата класа. Летецът е Джо Мъд. Започнал е с райт, но се блъснал в един дъб. Някакви профсъюзни работници решили да си вдигнат реномето, купили отломките и сглобили това от тях. Наричат го „Американския освободител“.

— Кои профсъюзи?

— Зидаро-мазаческият и каменоделският се обединили с Братството на локомотивните огняри. Хубава малка машина, предвид, че е скалъпена от каквото намерят. Уайтуей се опитва да им забрани да участват.

— Защо? — попита Бел.

— Ако работещите мъже имат излишни пари — започна да имитира Арчи приповдигнатия тон на Уайтуей, — трябва да помогнат на Лигата срещу баровете.

— Въздържание? Виждал съм Престън Уайтуей да пие алкохол като вода.

— Само че шампанско, а не бира. Пиенето е привилегия, според него, която трябва да имат само тези, които могат да си го позволят. А когато боядиса самолета на Джозефина в „уайтуейско жълто“, Джо Мъд и неговите момчета боядисаха своя в „революционно червено“.

Бел отново огледа небето.

— А къде е нашето момиче?

— Ще се върне — увери го Арчи, макар и той да се взираше неспокойно нагоре. — Скоро ще й свърши бензинът. Трябва да се върне.

Внезапно нещо изпищя.

Бел се огледа. Звукът можеше да събуди и спяща пожарникарска команда. Странно, но никой от механиците и летците не му обърна внимание. Звукът спря също толкова внезапно, колкото и бе започнал.

— Какво беше това?

— „Термодвигателят“ на Платов — отвърна Арчи. — Някакъв луд руснак. Изобретил нов вид самолетен двигател.

Бел и Арчи поеха покрай една тристаметрова релса, в чийто край се намираше странен механизъм. До него механици сглобяваха бял биплан.

— Ето го Платов.

Жени в дълги бели летни рокли и огромни широкополи шапки зяпаха като омагьосани наперения руски изобретател. Изпод сламената му шапка с яркочервена панделка се показваха ситни къдрици, които покриваха дори бузите му под формата на стегнати бакенбарди.