Клайв Къслър - Арктическо течение

Лицето на Лиза стана сериозно и тя каза тихо:

— Но аз наистина бих искала да поговоря с тебе за работата си.

— Какво ще кажеш да вечеряме заедно? Съпругът ми идва да ме вземе след половин час. Ще се радваме да седнем някъде заедно.

Лиза се замисли.

— Добре. Само да кажа на доктор Максуел, че не е нужно да ме кара до вкъщи. Мъжът ти няма да има нищо против да ме повози, нали?

— Возенето на хубави момичета е едно от любимите му занимания — засмя се Лорън.

Лорън и Лиза стояха на северните стъпала на сградата Рейбърн и гледаха как редицата лимузини и скъпи мерцедеси се изнизва през почетната алея и откарва по-заможните членове на Конгреса и вечно кръжащите около тях лобисти. Лиза се разсея от появата на водача на мнозинството и един реставриран открит автомобил едва не отнесе бедрото й с високата си броня. Висок мъж с катраненочерна коса и искрящи зелени очи изскочи от колата, грабна Лорън и я целуна със страст.

— Лиза — каза Лорън, докато го отблъскваше с известно смущение, — това е съпругът ми Дърк Пит.

Пит видя изненадата в очите на Лиза и се усмихна сърдечно, докато стискаше ръката й.

— Не се притеснявайте. Газя хубавите момичета само ако са в състава на Конгреса.

Лиза се изчерви. В погледа му усети приключенски дух, смекчен от топло сърце.

— Поканих Лиза да вечеря с нас — обясни Лорън.

— Радвам се, че е приела. Надявам се само да нямате нищо против малко вятър. — Пит посочи колата.

— Брей какво возило — възкликна Лиза. — Каква марка е?

— Обърн Спийдстър 1932. Едва снощи успях да пренастроя спирачките и реших, че ще е забавно да я видим как върви.

Лиза огледа лъскавата кола. Беше боядисана в кремаво и синьо. Отпред имаше две сбутани една до друга седалки, а каросерията отзад беше триъгълна и се стесняваше като лодка към задната броня.

— Мисля, че няма да се съберем и тримата — тъжно заяви тя.

— Ще се съберем, освен ако някой не възразява да се вози отзад — отвърна Пит и свали лъскавия гюрук на задната част, при което се разгъна скрита седалка.

— Господи, винаги съм искала да се повозя на допълнителна задна седалка — възкликна Лиза и без никакво колебание стъпи на стъпалото и се качи в колата. — Дядо все ми разказваше как се возел на допълнителната седалка на бащиния си пакард по време на депресията.

— Това е най-хубавият начин да се запознаеш със света — пошегува се Пит и й намигна, преди да подаде ръка на Лорън, за да й помогне да се настани отпред.

Вляха се в натовареното движение по главната улица, минаха по моста „Джордж Мейсън“ и се насочиха на юг към Вирджиния. Когато градските забележителности започнаха да се смаляват зад гърба им, Пит подаде повече газ, тихият мощен дванайсетцилиндров двигател откликна и „Обърн“-ът бързо превиши разрешената скорост. Докато колата ускоряваше ход, Лиза се кикотеше и махаше на насрещните коли като момиченце, радваше се на вятъра, който рошеше косата й. Отпред Лорън постави ръка на коляното на Пит и му се усмихна — у съпруга й, независимо къде се намираше, винаги се чувстваше нещо приключенско.

Пит подмина Маунт Върнън и излезе на главната магистрала. На едно малко кръстовище зави по черен път, който криволичеше през разпръснати дървета, и скоро стигнаха до малък ресторант на река Потомак. Пит паркира и изгаси мотора. Въздухът се изпълни с упойващия мирис на подправка за раци.

— Най-добре приготвяните раци в цялата област — заяви Пит.

Ресторантът беше стара крайречна къща, преустроена в заведение, украсена семпло и с уютна атмосфера. Настаниха ги на маса с изглед към Потомак.

— Лорън каза, че сте химик изследовател в университета „Джордж Вашингтон“ — каза Пит, след като си поръчаха бира и раци.

— Да, участвам в група по околната среда, която се занимава с проблемите около глобалното затопляне — отвърна Лиза.

— Ако някога това ви дотегне, Националната агенция по морско и подводно дело може да ви предложи работа по най-перспективните теми на подводните проучвания — предложи й той с усмивка. — Ние имаме голям екип, който изследва ефекта от затоплянето на океана и повишеното киселинно равнище. Току-що се запознах с резултатите от работата по въглеродното насищане на океаните и възможното ускоряване на поглъщането на въглерода в големите дълбочини.

— След като цялото внимание е насочено към атмосферата, се радвам, че някой полага грижи и за океаните. Като че ли на моята работа е намерен известен паралел. Аз работя по проект, свързан с намаляването на въглерода във въздуха. Много бих искала да видя и резултатите от изследванията на вашия екип.