Клайв Къслър - Арктическо течение

Насъбралата се тълпа бавно притихна, когато една странична врата се отвори и осемнайсетте членове на Конгреса заеха местата си на подиума. Последна влезе красива жена с коса с цвят на канела. Беше с тъмнолилаво сако и пола от фирмата „Прада“, почти в същата отсянка като виолетовите й очи.

Лорън Смит, конгресмен от седма област на Колорадо, не пожела да пожертва женствеността си, когато дойде на работа в Конгреса преди няколко години. Минаваше четиридесетте и все още имаше излъчването на красива и стилна жена, макар колегите й отдавна да бяха разбрали, че красотата и модното облекло ни най-малко не й пречат да проявява ерудиция и ум на политическата арена.

Тя се придвижи елегантно по подиума и зае мястото си до пълничкия белокос конгресмен от Джорджия, който председателстваше днешното заседание.

— Моля за внимание — започна той със силен южняшки акцент. — Като вземам под внимание обществения интерес към темата, ще прескоча встъпителните бележки и направо ще дам думата на първия ни оратор. — Обърна се и намигна на Лорън, която в отговор му се усмихна. Бяха колеги и приятели от много години, макар да бяха от различни партии: бяха всъщност от малцината конгресмени, които можеха да загърбят партийните пристрастия заради доброто на страната.

Промишлени и научни капацитети един след друг говориха за последните енергийни алтернативи, при които отделяният въглерод е нула. Макар да предлагаха обещаващи дългосрочни проекти, всички оратори се разколебаваха, когато подкомисията настояваше за технологични решения за сегашния момент.

— Производството на водород все още не е усъвършенствано в достатъчна степен — твърдеше един експерт. — Какво би станало според вас, ако всички в страната притежаваха автомобил с водородно гориво? Наличният водород не би стигнал за захранването дори на малка част от тези машини.

— Колко далече сме от решението? — попита представителят от Мисури.

— Най-малко десет години — отговори специалистът.

Залата бързо се изпълни с шушукане. В края на краищата всички оратори казваха едно и също. Технологичното усъвършенстване и подобрението на продуктите бяха обективна действителност, но прогресът напредваше с бебешки стъпки, а не напористо и на скокове. Нямаше предстоящ пробив, който да удовлетвори условията на президента и да спаси страната и света от физическото и икономическо разорение, които идваха със засиленото глобално затопляне.

Един от последните оратори беше нисък човек с очила — шефът на лабораторията по технологии и околна среда към университета „Джордж Вашингтон“ в Мериленд. Лорън се усмихна на Лиза Лейн, когато я видя да заема мястото до доктор Хорас Максуел. След като директорът на лабораторията направи встъпителното си изказване, Лорън стана и започна с въпросите.

— Доктор Максуел, вашата лаборатория е в предните редици на изследователите по въпроса за алтернативните горива. Можете ли да ни кажете какви технологични нововъведения да очакваме от вас в близко бъдеще?

Максуел кимна, после заговори с грачещия си глас:

— Имаме няколко изключителни изследователски програми с използване на слънчевата енергия, биогоривата и водородния синтез. Като пряк отговор на вашия въпрос обаче трябва да призная, че нямаме напълно готов продукт, който да се приложи в строгата нова програма на президента.

Лорън забеляза как Лиза прехапа устни при последната забележка на Максуел. Останалите членове на Конгреса поеха инициативата и още час въртяха Максуел на шиш, макар да беше ясно, че от него няма да дойде нищо ново и неочаквано. Президентът бе поел собствен кръстоносен поход и беше предизвикал най-светлите умове в промишлеността и науката да разрешат енергийния проблем, но явно не постигаше целта си.

Когато дадоха почивка и журналистите се втурнаха към телефоните да направят съобщенията си, Лорън стана, благодари на доктор Максуел за участието му, после поздрави Лиза.

— Здравей, съквартирантке. — И с усмивка прегърна старата си приятелка от университета. — Смятах, че си още в нюйоркската лаборатория Брукхейвън.

— Не, напуснах я преди няколко месеца, за да се присъединя към програмата на доктор Максуел. Оказа се, че неговите финанси за ориентирани към по-далечното бъдеще проекти са по-големи. — Тя се усмихна. — Все си мисля да ти се обадя, откакто се върнах във Вашингтон, но… все съм затрупана с работа!

— Мога само да ти съчувствам. След речта на президента работата на вашата лаборатория изведнъж стана много важна.