Клайв Къслър - Арктическо течение

— Господин Джоунс? — Гледаше Зак с неспокоен поглед. Зак му кимна.

— Да. Заповядайте, моля.

— Аз съм Хамилтън, Боб Хамилтън от лабораторията по технологии и околна среда към университета „Джордж Вашингтон“ — представи се човекът. Погледна нерешително Зак, пое дълбоко дъх и предпазливо седна срещу него.

Нещо, което би могло да се определи като чудо, пристигна на бюрото на президента малко след срещата му със Сандекър. Беше поредното писмо от канадския министър-председател с предложение за потенциално решение на разрастващата се криза. Миналата година, без да се вдига шум, било открито богато находище на природен газ в откъсната част на канадската Арктика. Първоначалните наблюдения показвали, че обектът, разположен във водите на пролива Вайкаунт Мелвил, можел да се окаже един от най-големите запаси от природен газ в света. Частната фирма, открила находището, вече била изпратила флотилия танкери, готова да превози газа до Америка.

Това беше точно стимулантът, който президентът търсеше, за да могат глобалните му намерения да се опрат на реална основа. Бързо се сключи споразумение газът да бъде закупен. Макар пазарната цена да бе малко надмината, компанията обеща да достави целия газ, който добие. Или поне това гарантираше изпълнителният директор на частната изследователска фирма някой си Мичъл Гоайет.

Като пренебрегна доводите на икономическите и политическите си съветници, че действа прекалено прибързано, президентът моментално реагира на новината. В обръщение по националните телевизии от Овалния кабинет той запозна обществеността с амбициозните си намерения.

— Скъпи сънародници, живеем под угрозата на сериозна опасност — каза той пред камерите. Нормалният му весел тон бе засенчен от духа на тържественост. — Всекидневният ни живот е застрашен от енергийната криза, докато самият ни живот по-нататък е заплашен от криза на околната среда. Зависимостта ни от чуждестранния петрол повлече зад гърба си пагубни икономически последствия, които всички чувстваме, макар да не се отказваме от емисиите на опасни парникови газове. Появяват се все повече тревожни нови доказателства за това, че губим битката срещу глобалното затопляне. Заради собствената ни безопасност и заради безопасността на целия свят аз постановявам Съединените щати да изпълнят националната си цел за въглероден неутралитет до 2020 година. Ще има хора, които ще нарекат тази цел драстична, дори невъзможна, но друг избор нямаме. Тази вечер отправям призив към частната промишленост, научните учреждения и правителствените ни агенции да намерят отговор на енергийните ни проблеми чрез алтернативни горива и възобновяеми източници. Петролът не бива и не може да бъде горивото, което ще движи бъдещата ни икономика. Тези дни в Конгреса ще бъде представен пакет от финансови разчети, които ще очертаят бъдещето на специфичните ни капиталовложения в нови изследвания и технологии… С необходимите ресурси и с твърда воля, аз съм убеден, че заедно ще успеем. И все пак още днес трябва да направим саможертвата да намалим емисиите и да ограничим зависимостта си от нефта — спънките, които задушават икономиката ни. Поради появилите се напоследък източници на природен газ аз постановявам всички наши заводи, захранвани с въглища и петрол, да бъдат преустроени за работа с природен газ до две години. С удоволствие мога да ви съобщя, че китайският президент Жен ще въведе подобни закони и в своята страна. Освен това скоро ще представя директиви за родните производители на автомобили да форсират производството на коли на природен газ и с хибридно захранване, като тази инициатива, надявам се, ще бъде възприета и на международно равнище. — Направи пауза и приключи: — Предстоят ни трудни дни, но с общи усилия можем да достигнем един по-сигурен утрешен ден. Благодаря ви.

Докато изключваха камерите, шефът на президентския кабинет — ниският оплешивяващ Чарлс Мийд се приближи до Уорд.

— Чудесно, сър. Смятам, че словото ви ще умири антивъглищните фанатици и ще спре замисления от тях бойкот.

— Благодаря, Чарли, надявам се да си прав. В едно отношение речта ми е много резултатна. Ще постигне резултата да елиминира всичките ми шансове за преизбиране — отвърна президентът с малко крива усмивка.

Зала 2318 на административната сграда Рейбърн беше нетипично претъпкана с журналисти и зрители. Публичното изслушване на парламентарната подкомисия по енергия и околна среда рядко привличаше повече от шепа зяпачи. В светлината на президентския указ за парниковите емисии обаче последвалата медийна истерия предизвика трескаво внимание към подкомисията и предварително насроченото й изслушване. Темата беше състоянието на новите технологии в помощ на битката срещу глобалното затопляне.