Клайв Къслър - Арктическо течение

Клей Зак беше вдигнал крака върху бюрото на заводския мениджър и прелистваше някаква книжка за първите заселници. Чу как вертолетът излита и погледна небрежно през панорамния прозорец.

Гоайет влезе след няколко секунди — изглеждаше леко отегчен — и подхвърли:

— Горкият ми директор по планирането. Изглежда, си пропусна полета.

— Насам летяхме доста притеснено — отвърна Зак, докато прибираше книгата в чантата си. — Бяхме натъпкани като сардели с всичките тия политици на борда. Наистина трябва да използваш „Юрокоптер ЕС-155“. Лети много по-бързо. А и не трябва да губиш толкова много от времето си в разговор с тия проститутки. Между другото, министърът на природните ресурси май никак не те обича.

Без да обръща особено внимание на думите му, Гоайет се настани в кожения фотьойл срещу бюрото и каза:

— Премиерът току-що бе осведомен за смъртта на Елизабет Финли. Обявиха го за нещастен случай.

— Да. Паднала в морето и се удавила. Човек с нейните възгледи би трябвало да може да плува — усмихна се Зак.

— Всичко оправи, нали?

По лицето на Зак премина сянка.

— Знаеш, че услугите ми са скъпи тъкмо затова. Освен ако кучето й не говори, няма никакви причини да се мисли, че случаят не е само печално произшествие. — Облегна се в стола си и вдига очи към тавана. — Заедно с Елизабет Финли си отива и движението за спиране износа на нефт и природен газ за Китай. — Наведе се напред и посочи Гоайет с пръст. — Интересно колко би излязла подобна законодателна промяна на операциите по добив на петрол в Мелвил?

Гоайет се взря в очите на убиеца, но не прочете нищо там. Обветреното лице не показваше никакви чувства. Беше с изражението на съвършения играч на покер. Тъмните очи изобщо не бяха прозорец към душата му… ако изобщо имаше душа, помисли си Гоайет. Да държиш на работа наемен убиец си беше игра с огъня, но Зак беше тактичен професионалист. А и дивидентите, които носеше, бяха огромни.

— Сумата не би била дребна — отговори накрая той.

— И това ни води до въпроса за моя хонорар.

— Ще ти се плати според уговорката. Половината сега и половината след като приключат разследването на случая. Преводът, както и преди, ще бъде до сметката ти на Каймановите острови.

— Което ще е първата от много спирки за парите — усмихна се Зак. — Може би е дошло време да проверя какво е положението в полога на златната ми кокошчица и да изкарам няколко седмици заслужена отпуска в слънчевите Кариби.

— И аз мисля, че раздялата ти за малко с канадска земя е добра идея. — Гоайет се поколеба и се зачуди дали да продължи мисълта си. Човекът вършеше добре работата си, трябваше да му го признае, и винаги покриваше следите. — Имам още един проект за тебе — каза накрая. — Дребна работа. И то в Съединените щати. Този път няма да има трупове.

— За какво става дума? — Зак още не беше отказвал поръчки. Макар убедено да мислеше, че Гоайет е кретен, трябваше да признае, че плаща добре. Изключително добре.

Гоайет му подаде една папка.

— Можеш да я прочетеш по време на обратния си полет. Отвън те чака шофьор, който ще те откара до летището.

— Пътуване с граждански полет? Ако нещата вървят така, ще ти трябва нов директор по планирането.

Зак се надигна и излезе от кабинета с походката на император. Гоайет остана загледан във вратата, като клатеше глава.

Лиза Лейн разтри уморените си очи и отново огледа периодичната таблица — стандартно помагало, каквото окачват във всички кабинети по химия по света. Опитната специалистка по биохимия отдавна познаваше списъка на известните елементи и навярно можеше да ги изброи в обратен ред, ако някой поискаше това от нея. Но сега се взираше в таблицата с надежда за вдъхновение, за нещо, което да предизвика появата на нова идея.

Търсеше устойчив катализатор, който да разделя кислородната молекула от въглеродната. Докато шареше по периодичната таблица, погледът й спря върху четиридесет и петия елемент, родий, със символ Rd. Програмата за моделиране в компютъра на Лейн редовно й сочеше някакво метално съединение като възможен катализатор. Досега родият изглеждаше най-доброто вещество, макар да беше изцяло неефективен и ужасно скъп благороден метал. Изследването й в лабораторията по технология на околната среда в университета „Джордж Вашингтон“ се наричаше „Проект Синьо небе“ и навярно трябваше да си остане така. И все пак потенциалната рентабилност в случай на успех беше така огромна, че просто не можеше да се пренебрегне. Трябваше да се намери решение.