Клайв Къслър - Арктическо течение

— Да, директорът по планирането на вашата фирма ми каза, че вече сте започнали нов обект в Ню Брънзуик. — Барет кимна към вертолета.

— Директорът по планирането ли? — попита объркано Гоайет, проследи погледа на министър-председателя и се обърна към вертолета. Още един човек слезе от него, вдигна ръце към небето, присви очи срещу слънцето и прокара длани по късата си коса. Макар да отговаряше на всички изисквания за облекло на високопоставен служител, шитият по поръчка син костюм не прикриваше атлетичната му фигура. Гоайет едва не зяпна от учудване, когато човекът се приближи.

— Господин Гоайет — със самодоволна усмивка каза мъжът със синия костюм. — Разполагам с документ за отнемане на правата ви върху собствеността във Ванкувър, който трябва да подпишете. — И за по-голям ефект дори потупа кожената папка, която носеше.

— Чудесно — изпухтя Гоайет и хвърли поглед към наетия си охранител, който стоеше до частния му вертолет. — Защо не ме изчакате в кабинета на директора? След малко ще ви обърна внимание.

После покани премиера в бялата палатка. На фона на пиеси, изпълнявани от струнен квартет, поднесоха вина и ордьоври, след което Гоайет поведе високопоставените лица към входа на предприятието. Един инженер с лице на клоун, който се представи като мениджър на завода, пое групата, за да направят кратка обиколка. Огледаха две големи помпени станции, след което мениджърът им показа няколко огромни резервоара, частично прикрити от боровете.

— Въглеродният двуокис се изпомпва като течност от Албърта и се складира в резервоарите — обясни мениджърът. — После под налягане се вкарва в земята под нас. Тук е изкопан осемстотинметров кладенец, първоначално през твърд слой скала, после през по-шуплест седиментен слой, изпълнен със солена вода. Това е най-добрата възможна геологична среда за задържане на въглеродния двуокис: тя на практика не позволява никакво изтичане на повърхността.

— А какво ще стане, ако има земетресение? — попита премиерът.

— Тук сме на повече от петдесет километра от най-близката позната сеизмична линия, така че не е особено вероятно да ни сполети силен трус. А дълбочините, на които складираме продукта си, фактически изключват всяка възможност той да бъде освободен по геологически причини.

— Каква част от произвеждания в рафинериите на Атабаска въглероден двуокис обработваме тук?

— Доста незначителна, за съжаление. Трябва ни повече техника, за да поемем целия продукт от петролните залежи в пясъците и да го обработим.

Гоайет наблегна на нуждата от въвеждане на сериозна търговска политика за продукта:

— Както знаете, върху петролното производство в Албърта бяха наложени сериозни ограничения заради по-строгите закони за въглеродните емисии. Новите правила ще се отразят особено зле върху електростанциите в Изтока, които се захранват от въглища. Икономическите последствия за цялата страна ще са значителни. Но в момента вие стоите върху решението на проблема. Вече сме открили в района още места, подходящи за преработка на въглерод. Нужна ни е единствено помощта ви, за да продължим развитието им.

— Може и така да е — сухо каза премиерът, — но лично на мен не ми допада идеята крайбрежието на Британска Колумбия да се превърне в сметище за промишлените отпадъци на Албърта. — Беше израсъл във Ванкувър и все още споделяше гордостта на местните жители от провинцията.

— Не бива да се забравя данъкът, който Британска Колумбия налага върху всеки метричен тон прехвърлян през границата въглерод, част от който се връща във федералната хазна. Фактът е, че по този начин провинцията си осигурява безопасна печалба. Освен това може би сте обърнали внимание на пристанищните ни съоръжения. — Гоайет посочи една голяма сграда на отсрещния бряг на заливчето. Разполагаме с над сто и петдесет метров покрит док, където да приемаме танкерите с втечнения въглероден двуокис. Превозът вече е започнал и възнамерявам да ви покажа, че сме в състояние да обработваме въглеродните отпадъци от Ванкувър паралелно с дърводобивната и минната промишленост по крайбрежието. Ако ни позволите да построим такива предприятия из цялата страна, ще можем да поемем голяма част от националните квоти. А ако се вземат предвид допълнителните възможности на крайбрежните ни предприятия, ще можем да поемаме и американски и китайски въглерод, при това с добра печалба.

Очите на политика светнаха, когато чу за възможността в държавната хазна да влязат допълнителни постъпления, но все пак той попита: