Клайв Къслър - Арктическо течение

— А може ли да се каже, че технологията е напълно безопасна?

— Тук не става въпрос за ядрени отпадъци, сър. Това предприятие е изпълнено като прототип и работи безупречно вече няколко седмици. Господин премиер, в тази инициатива не може да има загуба. Аз строя и обслужвам заводите, осигурявам и безопасността им. Правителството трябва само да ми разреши да започна, а после да получи своя дял.

— Остава ли достатъчно и за вас?

— Ще се оправя. — Гоайет се ухили като хиена. — От вас и от министъра на ресурсите ми е нужно единствено продължение на разрешителното да използвам обекта и тръбопровода. И това няма да ни затрудни, нали, министър Джеймсън?

Джеймсън го погледна като бито куче и отвърна:

— Не мисля, че ще са намерят много неща, които да сложат край на доверието помежду ни.

— Добре тогава — отсече Барет. — Изпратете ми предложенията си и ще ги обсъдя със съветниците си. А сега има ли още малко от това хубаво шампанско?

Когато групата се отправи обратно към мокрия бюфет, Гоайет задържа министъра на ресурсите малко назад и каза:

— Надявам се, че си получил благополучно беемвето. — Този път се усмихваше като акула.

— Щедър подарък, който достави огромно удоволствие на жена ми. Бих предпочел обаче бъдещите компенсации да не бият толкова на очи.

— Не се безпокой. Вноските за твоя дял към офшорния тръст вече са направени.

— А какви са тези глупости за строеж на нови предприятия по крайбрежието? И двамата знаем, че на геологията тук не може да се разчита. Така нареченият ти втечнител ще достигне пълния си капацитет за броени месеци.

— Обектът ще е в експлоатация неопределено дълго време — наставнически заяви Гоайет. — Проблемът с капацитета е разрешен. Докато изпращаш на инспекция същия екип геолози, няма да имаме проблеми с плановете за разширение по крайбрежието. Главният геолог любезно се съгласи да преразгледа заключенията си срещу минимално заплащане. — И пак се захили.

Джеймсън се намръщи. Беше наясно, че корупцията във ведомството му се вихри далече отвъд до̀сега на собствените му нечисти ръце. Така и не можеше да си спомни коя точно беше сутринта, когато се събуди и си даде сметка, че Гоайет всъщност го притежава. Беше преди няколко години. Двамата се бяха срещнали на хокеен мач по времето, когато Джеймсън за първи път беше внесъл кандидатурата си за място в парламента и реши, че в лицето на Гоайет е попаднал на заможен доброжелател, който споделя собствените му прогресивни виждания за бъдещето на страната. Даренията за политическите кампании нарастваха паралелно с кариерата на Джеймсън, но в един момент, без да се усети, той бе изпуснал контрола. Приносите към кампаниите ставаха все по-често безплатни пътувания със самолет и подарени ваканции и накрая се превърнаха в явни парични подкупи. Амбициозен по сърце, със съпруга и четири деца, които да издържа със заплата на държавен служител, Джеймсън приемаше парите, без да се замисли, като си внушаваше, че нещата, за които подкрепя Гоайет, са справедливи. Едва когато стана министър на ресурсите обаче той видя и другата страна на Гоайет. Общественото мнение, че той е защитник на околната среда, беше само хитро измислена фасада и прикриваше истинската същност на Гоайет — жаден за пари мегаломан. Зад всяка вятърна електростанция, която откриваше под водопада от обществени овации, той експлоатираше пет-шест ТЕЦ-а, чийто действителен собственик често се губеше сред подробностите на корпоративните субсидии. Лъжливи искове за минни права, подправени данни за околната среда и преки федерални помощи на предприятията на Гоайет — всичко това минаваше с парафа на министъра. Подкупите в отплата бяха несекващи и щедри. Джеймсън успя да си купи елегантна къща в един от най-изисканите квартали на Отава Рокклиф Парк и да събере повече от достатъчно пари, за да изпрати децата си да учат в най-най-скъпите училища. И все пак никога не бе смятал да изпусне нещата чак толкова, макар сега да му беше ясно, че не може да се измъкне.

— Нямам представа дали ще мога да поддържам тези неща още дълго — уморено призна той на Гоайет.

— Ще ги поддържаш толкова дълго, колкото ми е нужно — отсече Гоайет и очите му станаха студени като лед. — Освен ако не искаш да прекараш остатъка от дните си в затвора Кингстън.

Джеймсън клюмна, въздъхна и кимна. Уверен в покорността му, Гоайет се усмихна и посочи палатката.

— Хайде. Ела да отидем при премиера и да пием за богатствата, които ще получим с негова помощ.