Клайв Къслър - Арктическо течение

— Дяволският дъх — прошепна Тревър.

— Какво?!

— Дяволският дъх — повтори той и я погледна разтревожено. — Един местен жител хайсла ловял риба в този район преди няколко седмици и бил изхвърлен мъртъв на един от островите. Властите заявиха, че се бил удавил, най-вероятно блъснат от кораб, който не е забелязал лодката му в мъглата. Или че бил получил инфаркт, не помня точно. — Дъждът беше намалял, но Тревър продължаваше внимателно да следи водата пред тях.

— И какво? — подкани ги Съмър.

— Не се замислих особено за случая. Но преди няколко дни брат ми открил лодката на същия хайсла, докато ловял риба в района, и ме помоли да я върна на семейството му в селцето Китамаат, обитавано изцяло от хайсла. Правил съм някои крайбрежни проучвания за селцето, така че познавам добре доста негови жители. Чичото на покойния почна да ме уверява, че го бил убил Дяволският дъх.

— В смисъл?

— Дяволът бил решил, че времето на рибаря е дошло, затова хвърлил студен бял дъх на смъртта, който убил него и всичко живо наоколо.

— Тоест рибите и така нататък, за които са докладвали, така ли?

Тревър се усмихна криво.

— Е, старецът беше доста пиян. А и хайсла намесват свръхестественото във всичко.

— И на мене ми звучи малко като бабини деветини — съгласи се Съмър.

Думите обаче не спряха внезапната студена тръпка, която пробяга по гърба й.

Останалата част от пътя изминаха в мълчание — и двамата си мислеха за странните думи на човека от племето хайсла и доколко те имат отношение към нещата, които бяха видели току-що.

Докато се връщаха към Китимат, един вертолет прелетя съвсем ниско над главите им и се насочи към северния бряг на канала, където сред дърветата имаше някакво предприятие. В залива се издаваше дървен кей, за който бяха вързани няколко лодки и голяма луксозна яхта. На поляната зад кея имаше огромна палатка за празненства.

— Частен ловен обект за богатите, а? — подметна Съмър.

— Не е толкова изискано. Това е прототип на завод за преработка на въглеродни съединения на компании ята „Тера Грийн Индъстрис“. Докато го утвърждаваха, участвах в комисия за оценка на мястото.

— Познавам технологията за работа с въглерода. Събиране и втечняване на промишления въглероден двуокис, след което продуктът се вкарва в земята под океанското дъно. Доста скъп начин за премахване на замърсителите от атмосферата обаче.

— Съвременните закони за ограничаване на парниковите газови емисии повишават значението на тази технология. Контролът върху промишления въглероден двуокис в Канада е особено строг. Компаниите наистина могат да търгуват с въглеродните си запаси, но цената за обработката им си остава по-висока от очакванията. Минните и енергийните компании отчаяно търсят по-евтини алтернативи. Гоайет очаква да спечели много от обработката на въглерода, ако му разрешат да разшири процеса.

— За Мичъл Гоайет, магната по средствата за опазване на природната среда, ли става дума?

— Да, той е собственикът на „Тера Грийн“. Гоайет е нещо като културен герой за много канадци. Построил е язовири, инсталации за електричество с вятърна и слънчева енергия из цялата страна, докато предлага и технологии с използване на водородно гориво.

— Познавам кампанията му за пропаганда на вятърни електростанции по крайбрежието на Атлантическия океан с цел производството на чиста енергия. Но това там — Съмър кимна към луксозната италианска яхта — не ми прилича да гори водород.

— Е, той не живее отшелническия живот на истински борец за чиста околна среда. Наистина стана милиардер благодарение на движението, но без да се превърне в маниак. Някои твърдят, че дори не вярва в идеалите на движението и ги използва единствено за да печели.

— И явно е успял — каза тя, без да сваля поглед от яхтата. — А защо е построил предприятието тук?

— Защото тук е Атабаска. Богатите на петрол пясъци на Атабаска, Албърта, изискват огромно количество енергия, за да се преработи суровината в нерафиниран нефт. Вторичният продукт от процеса е въглеродният двуокис в големи количества. Новото споразумение за парниковите газове ще сложи край на операциите по рафинирането, ако не намерят начин да решат проблема с двуокиса. И тук на сцената излиза Мичъл Гоайет. Петролните компании вече строят тръбопровод до Китимат. Гоайет ги склони да започнат и допълнителен тръбопровод за отвеждане на втечнения въглероден двуокис.

— Да, видяхме два малки танкера в канала — каза Съмър.