Клайв Къслър - Арктическо течение

— Борихме се с всички сили с тръбопровода заради страха от разливи, но търговският интерес надделя. Междувременно Гоайет убеди правителството, че ключът за успеха на предприятието му е то да се разположи по крайбрежието, и дори получи безплатно земята от Отдела по природните ресурси.

— И все пак е жалко, че са започнали строежа в такова чисто място.

— В отдела имаше много възражения, но в крайна сметка министърът на природните ресурси приключи въпроса, като подписа разрешението. Всъщност чух, че той щял да е сред гостите за официалното откриване днес.

— А ти не си ли поканен?

— Поканата ми сигурно се е загубила по пощата. — И се засмя.

Съмър за първи път го виждаше да се смее и се изненада от топлината в очите му.

Спряха до корабчето на НАМПД и Дърк, който пишеше нещо на компютъра си, слезе на кея да ги посрещне. Беше намръщен.

— Върнахме се преди три, дори ни остана време — отбеляза Съмър, като си погледна часовника.

— Посещението при полицейския началник е най-малката ни грижа в момента — отвърна Дърк. — Току-що получих лабораторните резултати от водните проби, които вчера изпратихме в Сиатъл.

— И защо си толкова мрачен?

Дърк й подаде една разпечатка, кимна към морето и каза:

— Кристалночистите води покрай Китимат, изглежда, са на път да изтровят всичко, което плува из тях.

Мичъл Гоайет пресуши кристалната чаша шампанско „Крюг Кло дю Мезнил“ с явно удоволствие и я остави върху масичката наблизо тъкмо когато покривът на палатката започна да се къдри от перките на пристигащия хеликоптер.

— Моля за внимание, господа — каза той с дълбокия си глас. — Това трябва да е министър-председателят. — Отдели се от малката група провинциални политици, излезе от палатката и тръгна към хеликоптерната площадка.

Гоайет беше едър и внушителен и се държеше изискано, на границата с превзетото. С раздалечените си очи, пригладената назад с брилянтин коса и постоянната си усмивка имаше излъчването на глиган. При все това се движеше плавно, почти грациозно, което противоречеше на явната му арогантност. Имаше излъчването на човек, натрупал богатството си с ум, измами и сплашване на опонентите.

Макар да не беше герой от история, в която беднякът става богаташ, Гоайет бе успял да превърне семейното си наследство в малко богатство, когато една енергийна компания плати висока цена за земя, която да се използва за водноелектрически проект. Гоайет предвидливо успя да договори процент от енергийните приходи срещу земята, като правилно предвиди нарастването на нуждите от енергия на процъфтяващия Ванкувър, пусна в ход редица капиталовложения, закупи права за минералната и дърводобивната промишленост, за топлинни енергийни източници, дори закупи собствени топлоелектрически станции. Чрез мощна рекламна кампания, насочена към алтернативните енергийни източници, си изгради име на човек, подкрепян в делата си от правителството. И тъй като капиталите му бяха предимно частни, малцина знаеха колко точно природен газ, въглища и петрол притежава, както и за пълното лицемерие на внимателно изградения му обществен образ.

Вертолетът „Сикорски S-76“ се завъртя отгоре, после опря колелата си в кръглата хеликоптерна площадка. Двата двигателя спряха и помощник-пилотът излезе и отвори страничната врата за пътниците. Един нисък човек с лъскава сребриста коса слезе и наведен тръгна под въртящите се перки; последваха го двама помощници.

— Господин премиер, добре дошли в Китимат и новото ни предприятие „Тера Грийн“ — поздрави го Гоайет със свръхширока усмивка. — Как мина полетът?

— Хм, машината е чудесна. А и дъждът спря, така че можахме да се порадваме на гледката. — Канадският министър-председател Барет, фин човек, изградил се до голяма степен сам, разтърси ръката на Гоайет. — Радвам се, че се виждаме отново, Мич. И благодаря за превоза. Не знаех, че си похитил и един от министрите в собствения ми кабинет.

И кимна към оплешивяващия човек с посърнал поглед, който тъкмо слизаше от вертолета.

— Министърът на природните ресурси Джеймсън изигра важна роля за легализацията на предприятието ни тук — лъчезарно съобщи Гоайет и се обърна към Джеймсън. — Добре дошли на завършения продукт.

Министърът не беше така възторжен и с малко принудена усмивка отвърна:

— Радвам се, че предприятието е влязло в строя.

— Първото от много, с ваша помощ. — Гоайет се обърна към премиера и му намигна.