Клайв Къслър - Арктическо течение

Пит спря до един ролс-ройс „Силвър Гоуст“ модел 1921, който беше в период на подновяване, и изключи двигателя. Докато вратата на гаража се затваряше, Лорън въздъхна:

— Какво ли биха казали избирателите ми, ако знаеха, че живея в изоставен хангар край аерогарата?

— Сигурно щяха да те съжалят и да увеличат даренията си за кампаниите ти — засмя се Пит.

После я хвана за ръка и я поведе по витата стълба към едно таванско помещение в ъгъла. Лорън беше използвала брачните си права и бе принудила Пит да преустрои кухнята и да добави към апартамента нова стая, която използваше като място за упражнения и кабинет. Нямаше намерение да рискува обаче, затова изобщо не беше докосвала месинговите амбразури, картините с кораби и десетките мореплавателни принадлежности, които придаваха на жилището подчертано мъжки облик.

— Наистина ли мислиш, че откритието на Лиза ще може да преобърне хода на глобалното затопляне? — попита Лорън, докато наливаше вино — „Пино Ноар“ специална реколта.

— Ако се вложат достатъчно средства, няма защо да се мисли, че нещо би му попречило. Разбира се, преминаването от лабораторията към реалното производство е винаги по-проблематично, отколкото си мислят хората. Ако вече има работен проект обаче, по-трудната част е изпълнена.

Лорън му подаде едната чаша.

— Когато новината гръмне, ще стане много напрегнато. — Беше наистина ужасена от времената, в които живееха.

Пит я прегърна през кръста и я привлече към себе си.

— Така е — усмихна й се жадуващо. — Все още обаче разполагаме с тази нощ, преди да завият вълците.

След като остави Лорън до станцията на метрото на аерогарата, откъдето да вземе влака до Капитолия, Пит отиде до сградата на Агенцията за морско и подводно дело — висока стъклена постройка до самия бряг на река Потомак, взе екземпляр от доклада за поглъщането на въглерода от океана, върна се при „Обърн“-а и потегли към същинския Вашингтон, на северозапад по Масачузетс Авеню.

Пролетният ден в столицата беше прекрасен. Още седмици деляха жителите й от потискащата с влажността си лятна жега, когато всичко наоколо подсказваше, че градът е построен върху блато. Топлата сутрин все още беше приятно време за движение с открита кола. Макар да знаеше, че би било по-добре да остави колата в хангара, Пит не можа да устои на изкушението да я покара пак. Старата кола беше учудващо подвижна, пък и повечето други коли му правеха път, щом я видеха.

Пит отговаряше изцяло на впечатлението за анахронично явление, което създаваше у минувачите. Любовта му към старите самолети и коли беше дълбока, като че ли в друг живот бе израснал сред древни машини. Влечението му към тях съвпадаше с влечението му към морето и загадките, свързани с изследването на дълбините. Винаги го гризеше някакво безпокойство и това го тласкаше към все нови и нови пътешествия. Но може би чувството му за история го отличаваше от повечето хора, защото той можеше да разрешава проблемите на съвременния свят с отговори от миналото.

Откри лабораторията по технологии и околна среда на тиха уличка до Рок Крийк Парк, близо до ливанското посолство. Успя да паркира точно пред триетажната тухлена сграда и отиде до входа с океанското изследване под мишница. Пазачът му издаде посетителски пропуск и го упъти как да стигне до кабинета на Лиза на втория етаж.

Пит отиде до асансьора, изчака един чистач в сив гащеризон да избута някаква количка и се качи. Чистачът, широкоплещест черноок мъж, го изгледа изпитателно, после му се усмихна добродушно. Пит натисна копчето за втория етаж и зачака търпеливо асансьорът да се изкачи. Чу приглушено дзън, когато кабината доближаваше втория етаж, но преди вратите да се отворят, силно сътресение го повали на пода.

Детонацията разтресе цялата сграда като земетресение. Асансьорът изтрака, а после токът спря и се възцари тъмнина. Пит разтри цицината на тила си, предпазливо се изправи и опита контролните бутони. Нито едно от копчетата не реагираше. Той пипнешком намери средата на вътрешната врата и успя да я отвори. Външните врати към втория етаж бяха на десетина сантиметра от нея — и на трийсет сантиметра над пода на асансьора. Пит се пресегна към аварийното лостче, отвори ги и се измъкна на площадката.

Алармата виеше и заглушаваше множеството крясъци. През гъстата пелена прах Пит видя десетки хора да се блъскат пред стълбището. Пораженията изглеждаха най-сериозни по главния коридор. Експлозията не бе достатъчно силна, за да срути сградата, но беше избила доста прозорци и няколко вътрешни стени. Пит с огорчение си даде сметка, че центърът на взрива е съвсем близо до лабораторията На Лиза.