Клайв Къслър - Арктическо течение

Забърза натам, като правеше път на задавените от праха кашлящи учени. Под краката му скърцаха строшени стъкла. Пребледняла жена излезе с несигурни стъпки от един кабинет и той я попита:

— Кой е кабинетът на Лиза Лейн?

Жената посочи една зееща дупка от лявата страна на коридора и продължи към стълбището.

Пит отиде при дупката на мястото на вратата и влезе. Във въздуха висеше гъст облак бял прах, който бавно се източваше през строшения панорамен прозорец. Отвън вече се чуваха сирените на пристигащите на помощ коли.

Лабораторията представляваше бъркотия от тлееща електроника и смет. Една газова горелка бе забита от взрива в страничната стена. Опушените останки и надупчените стени потвърдиха най-лошите му опасения. Лабораторията на Лиза беше епицентърът на експлозията. Поне стените бяха на местата си и дори някои мебели бяха останали здрави, така че взривът явно не беше напълно унищожителен. Пък и сред хората, които бе видял, нямаше зле пострадали. Това обаче не можеше да се твърди за работилите тук.

Заоглежда стаята, като викаше Лиза. За малко да я пропусне — една врата от библиотека бе паднала върху нея и отдолу се подаваше само покрита с прах обувка. Пит бързо отмести вратата и видя Лиза. Левият й крак бе изкривен неестествено, а блузата й беше просмукана с кръв. Беше в съзнание обаче и по очите й пролича, че го позна.

— Не са ли те учили да се пазиш от химически опити, които могат да гръмнат? — с пресилена усмивка попита Пит.

Опипа окървавеното й рамо и откри продълговато парче стъкло, стърчащо от блузата. Не изглеждаше забито дълбоко, затова той рязко го измъкна, после бързо натисна раната с длан, за да спре кървенето. Лиза се намръщи, после припадна.

Без да спира да натиска раната, Пит провери пулса й с другата си ръка. Един пожарникар с брадва нахлу в стаята и Пит извика:

— Доведете лекар!

Пожарникарят го изгледа стреснато, после каза нещо по радиото си. Екипът от спешната помощ пристигна след минути. Пит ги последва, когато качиха Лиза на носилката и после в линейката.

— Пулсът й е слаб, но мисля, че ще издържи — каза един от медиците, преди колата да потегли към университетската болница „Джорджтаун“.

— Господине, дайте да видя това — разтревожено каза друг медик, още съвсем младеж, и посочи ръката на Пит.

Той чак сега видя, че целият му ръкав е в кръв.

— Спокойно. Това не моята кръв.

Стигна до бордюра и спря изумен. „Обърн“-ът беше покрит с натрошени стъкла, вдлъбнатини и драскотини от торпедото до багажника. Парче от решетка бе пробило радиатора и резултатът беше локва антифриз под колата. Отломка от мазилка се бе забила в кожената седалка. Пит погледна нагоре и поклати глава — без да знае, бе паркирал точно под кабинета на Лиза.

Огледа хаоса наоколо. Сирените виеха, десетки сътрудници на лабораториите се лутаха объркано. От сградата все още се вдигаше дим, макар че пожари, слава богу, нямаше. Пит беше сигурен, че експлозията не е случайна. Стисна зъби и усети как у него постепенно се надига гняв.

Застанал зад храстите от отсрещната страна на улицата, Клей Зак наблюдаваше бъркотията със задоволство. След като линейката с Лиза замина и димът започна да се разсейва, той тръгна към мястото, където беше паркирал колата си под наем — беше на няколко пресечки. Разкопча сивия гащеризон, свали го и го хвърли в една кофа за смет, после се качи на колата и внимателно подкара към националното летище „Рейгън“.

Над тихите води около Китимат висеше ниска мъгла. Далечно боботене на камион из градските улици се понесе над водата и наруши утринната тишина.

В кабината на работното корабче на Националната агенция по морско и подводно дело Дърк остави чашата горещо кафе, запали двигателя и той замърмори тихо във влажния въздух. Дърк погледна през люка, забеляза високия мъж, който се приближаваше по кея, и съобщи:

— Ухажорът ти пристига съвсем навреме.

Съмър погледна брат си укоризнено и излезе на задната палуба. Тревър Милър се приближи с тежка чанта в ръка.

— Добрутро — поздрави го Съмър. — Успя ли?

Тревър й подаде чантата, после се качи на борда. Гледаше я с възхищение.

— Да. За наш късмет китиматската община има плувен басейн с олимпийски размери. Директорът на комплекса с радост се раздели със своя анализатор на качеството на водата срещу каса бира.

— Цената на науката — обади се Дърк от кабината.

— Резултатите явно ще се различават от данните в компютърния анализ на агенцията, но поне ще ни позволят да измерим нивата на рН.