Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Как мислиш, дали Род е още на яхтата?

— Мисля, че за начало трябва да приемем, че е там. Какво ще кажеш да проверим? Те не ни очакват.

Пит потопи „Куршум“ и бавно подкара към кея. Джордино включи сонара и той им помогна да стигнат на няколко метра от яхтата. Бавно изплуваха в сянката на левия й борд. Изведнъж Пит забеляза някаква суматоха на задната палуба.

Трима въоръжени мъже изскочиха от вътрешността и се обърнаха към кея. Секунда по-късно се показа още един човек и те го забутаха по палубата.

— Това е Зибиг — каза Пит.

Понеже бяха много по-ниско от палубата на яхтата, не можеха да виждат добре учения, но все пак видяха, че ръцете му са вързани зад гърба. Двама от въоръжените мъже грубо го свалиха на кея и го подкараха нанякъде. Третият остана на яхтата и застана нехайно на задната палуба.

— Да се махаме — каза Пит. — Мисля, че е време да станем невидими.

Джордино вече беше отворил баластните цистерни й „Куршум“ бързо изчезна в мастилените дълбини. Отново разузнаха залива, след това се промъкнаха още напред и изплуваха зад кърмата на товарния кораб в сянката на високия му борд. Това беше най-доброто скривалище, защото откъм сушата не можеха да ги видят заради кораба, а откъм кея ги скриваше купчина варели за гориво. Джордино тихичко излезе и завърза миниподводницата за една халка в стената на кея. След като изключи електрозахранването, Пит отиде при него.

— Няма да е много хубаво, ако тоя великан запали двигателите — отбеляза Джордино, когато видя, че „Куршум“ се полюшва точно над винтовете на товарния кораб.

— Е, поне ще знаем към кого да предявим иск — пошегува се Пит и кимна нагоре към кърмата на кораба. Името му беше изписано с огромни букви: „Османска звезда“.

Запромъкваха се по кея и спряха в сянката на голям генератор точно срещу предния трюм на кораба. Пред тях неколцина докери с помощта на високия кран товареха големи бели сандъци.

Синята яхта, на чиято палуба продължаваше да патрулира въоръженият пазач, беше само на няколко метра. Джордино погледна унило прожекторите, които хвърляха ярка светлина върху пътя, който трябваше да изминат.

— Няма да е лесно да измъкнем нашия човек.

Пит кимна и надникна иззад генератора, за да огледа пристанището. Видя двуетажна тухлена сграда с две складови помещения от метални плоскости от двете й страни. Вътрешността на склада отдясно беше ярко осветена и се виждаха няколко електрокара — изкарваха белите сандъци, за да може кранът да ги вдигне на кораба. Складът вляво от сградите изглеждаше празен и в него не се забелязваше дейност. Пит насочи вниманието си към сградата в центъра. Силна крушка осветяваше фасадата и на светлината й ясно се виждаше въоръженият пазач пред входната врата.

— Тухлената сграда в средата — прошепна той на Джордино. — Там са затворили Зибиг.

Надникна отново и забеляза фаровете на автомобил, който наближаваше пристанището по каменистия път. Когато спря пред къщата с пазача, Пит с изненада видя, че е последен модел „Ягуар“. Добре облечен мъж и също така добре облечена жена слязоха от лимузината и влязоха в сградата.

— Трябва да действаме адски бързо — прошепна Пит.

— Някакви идеи как да пресечем кея? — попита Джордино, който беше седнал на най-долното стъпало на една подпряна на генератора стълба.

Пит се ухили.

— Ал, струва ми се, че седиш върху решението.

Никой не обърна внимание на двамата мъже с избелели синьо-зелени гащеризони, които с наведени глави носеха дълга алуминиева стълба. Вероятно бяха моряци от товарния кораб. Но и никой не се сети, че не ги е виждал досега.

Мъжете, които работеха на кея, се бяха струпали под крана около голям сандък с надпис „Текстил“ и не обърнаха внимание на Пит и Джордино. Пазачът на палубата на яхтата ги изгледа за миг, но после се обърна с безразличие.

— Шефе, накъде? — попита Джордино, който носеше предния край на стълбата.

Осветеният склад беше пред тях, отворената врата се падаше от дясната им страна.

— Смятам, че е по-добре да избягваме тълпите, затова давай наляво — отговори Пит. — Към другия склад.

Продължиха по кея и минаха покрай тясната тухлена сграда, навремето може би вдигната от рибари, а сега административна сграда на пристанището. За разлика от пазача на яхтата, този пред входната врата ги огледа подозрително. Джордино се опита да се направи на небрежен и си заподсвирква.

Стигнаха до втория склад — продълговата тъмна сграда с голяма вдигаща се врата, която сега беше затворена. Джордино натисна дръжката на малката врата, монтирана в голямата. Не беше заключена и двамата се вмъкнаха вътре.