Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

За секунда яхтата стигна до гумените лодки, смаза зодиака и отхвърли малката лодка далеч във водата като някакво досадно насекомо.

Повреденият „Зодиак“ бързо започна да потъва, а яхтата се понесе към хоризонта уверено като светкавица.

Буят, който показваше местоположението на останките, бавно изскочи от килватера на яхтата и се залюшка на предишното си място. Морето продължаваше да се вълнува, но вълните му вече бяха оцветени в пурпур от човешка кръв.

Джордино видя сянката на яхтата да минава над него и излезе на повърхността на няколко метра от буя, без да пуска трупа на Айвърсън. Наблизо потъваха разкъсаните останки на зодиака. В далечината забеляза полуспадналата малка гумена лодка, която бързо се отдалечаваше, гонена от лекия бриз. Бързо огледа водата, но никъде не видя Пит. Едва тогава забеляза тъмното петно близо до полюшващия се буй.

Опасявайки се от най-лошото, той пусна Айвърсън и заплува с мощни тласъци натам: възнамеряваше да се гмурне, за да търси Пит под водата. Когато стигна при буя, стомахът му се сви, защото изведнъж осъзна, че водата е потъмняла от кръв. В средата на петното изведнъж се надигна тяло в неопрен. Полюшваше се по корем, крайниците и главата бяха под водата. Виждаше се ясно, че раната през целия торс е причината във водата да има толкова много кръв. Човекът беше срязан и обезобразен, сякаш някой го беше рязал с флекс. Винтовете на яхтата бяха направили гърба му на ужасна кайма от накълцана плът и неопрен.

Джордино успя да не повърне и бързо заплува към трупа. Ужасен от онова, което щеше да види, го хвана внимателно и нежно повдигна главата. Не беше Пит.

Стресна се, защото някой го потупа по рамото. Обърна се и се озова лице в лице с Пит, който беше изплувал зад него. По качулката и рамото му имаше бледа бяла ивица боя.

Джордино изплю мундщука и попита:

— Добре ли си?

— Нищо ми няма — отговори Пит. Очите му искряха от гняв.

— Май с Танг сте се оказали на пътя на тези бандити.

Пит кимна и каза:

— Танг ми спаси живота.

Беше изплувал точно на пътя на носещата се с висока скорост яхта и разполагаше само със секунди да реагира. Бързо прекара ръка през компенсатора на плаваемостта на Танг, после се отпусна на гръб и го придърпа върху гърдите си, като същевременно се опитваше да потъне. Обаче яхтата връхлетя и се стовари тежко върху тях, притисна ги с корпуса си и след секунди се озоваха под биещите винтове. Пит успя да удържи Танг отгоре и тялото на мъртвия учен понесе по-голямата тежест от ударите им.

Пит кипеше от отвращение и гняв, че го бяха принудили да използва трупа на своя другар като щит, но знаеше, че ако не го бе направил, винтовете щяха да го накълцат.

— Днес тези типове го убиха два пъти — мрачно подхвърли Джордино.

— Те… — почна Пит, загледан след смаляващия се на хоризонта силует на яхтата. Мозъкът му вече обмисляше въпроса кой би извършил убийство заради стари корабни останки и най-важното — защо?

— Давай да го извадим, докато акулите не са се събрали на пиршество — каза Джордино и хвана трупа на Танг за едната ръка.

„Егейски изследовател“ вече беше вдигнал котва и се носеше към тях.

Моряците бързо вдигнаха труповете на борда с крана, а после помогнаха и на Джордино и Пит да се качат. На палубата ги чакаха капитанът, корабният лекар и Гън, който притискаше към главата си торбичка с лед.

— Нещастен случай? — попита капитанът.

— Не — отговори Пит, докато си сваляше неопрена и посочи срязания маркуч, който стърчеше от водолазните бутилки на Айвърсън. — Срязали са им маркучите.

— А после се опитаха да ни сплескат с яхтата — добави Джордино.

— Знаех, че лъжат, когато се качиха на борда, но не подозирах, че ще стигнат до убийство — каза капитан Кенфийлд и поклати глава.

Пит погледна торбичката лед, която Гън притискаше към главата си, й попита:

— Какво е станало?

Гън се намръщи.

— Докато бяхте под водата, от яхтата пратиха лодка пълна с въоръжени бандити. Заявиха, че са от турско то министерство на културата.

— Охраняват реда в открито море с луксозна яхта? — подхвърли невярващо Джордино.

— Поисках да им видя документите, но вместо тя един ми показа приклада на автомата си — обясни Гън и намести леда върху цицината си.

— Казаха ни съвсем самоуверено, че нямаме право да работим върху останки от времето на Отоманската империя — продължи капитанът.

— Интересно, че са знаели какви са останките — отбеляза Джордино.